2006-09-12 17:47:21

Среща на Бенедикт ХVІ с академичния свят в Бавария


(12.09.2006) - Европа и света във връзката между вяра и разум беше главна тема в дългото слово на Папата, което той произнесе по време на срещата в Регенсбург с представителите на науката от тази част на Германия. В Университета, където Негово Светейшество е преподавал от 1969 до 1971 год. възглавяващ катедрата за догматика и историята на догмата, присъстваха над хиляда и петстотин учени и Ректорът на висшето учебно заведение.

Съпоставката между християнството и световната съвременна действителност на която Светият Отец акцентира, дава възможност за задълбочен размисъл относно предизвикателствата пред които е изложен Запада и как промените в историческия ход на събитията от 1959 год. до днес, от една страна са допринесли за научното и технологическо развитие и напредък в откритията, а от друга са отдалечили хората в тяхните естествени междучовешки отношения и диалог.

Между многото дисциплини, които се преподават и изучават в Университете в Регенсбург са и двата богословски факултета, които Папата спомена в началото на словото си и припомни един може да се каже шокиращ случай от миналото, когато скептицизмът на негов колега – професор ситезира: “В този университет има два факултета, които се грижат за нещо, което не съществува – Бога”.

“Пред такова радикално отричане на Всевишния – каза Папата – нужно е да се запитаме за истината посредством разума и това ние вършим, обосновавайки се на нашата християнска вяра”. Една тема, която въведе Папата към друг не по-малко важен аргомент, който възвръща в годините на обсадата на Константинопол 1394 -1402, описани от съвременен историк от Мюнстер, открил заченките на връзката между християнството и исляма и истината за двете религии, диалогът между основните им структури, Библията и Корана, които се спират главно на Бога и човека. Става дума за “трите закона” – Старият Завет, Новият Завет и Корана.”

Негово Светейшество навлезе и в темата, която авторът,проф. Кури, развива относно “джихад” или свещената война, която в името на вярата достига до насилие. “Насилието е в контраст с Бога и с човешката душа – подчерта Бенедикт XVI . Бог не се задоволява от проливане на кръв. Да се реагира, абстрахирайки разума е дело ср e щу самия Господ, защото вярата е плод на душата, а не на тялото”. Негово Светейшество си служи с тези определения – цитат от книгата на проф. Кури, който забелязва, че според византийския император от 1391 год., (възпитан според древната гръцка философия) едно такова определение е неоспоримо и допълва – каза още Папата: “За мюсюлманската доктрина Бог е трансцедентален и неговата воля не е свързана с никоя от нашите човешки категории.” В случая, Негово Светейшество поставя на преден план твърденията на древната гръцка философия, исляма и евр o пейската мисъл, като обобщава с първите думи от Евангелието на Йоан: “В началото беше Словото”, и да не се живее с и според “ logos” , с и според Бога е срещу законите и волята Господня.

Негово Светейшество говори за съществуващата днес тенденция да бъде Бог разграничаван от начия човешки разум, като е представян не в реалната му божественост, а различен от това, с което ние Го познаваме, т.е. Слово, което реагира и се намесва като Слово, като Любов за нашето благо. В противовес на това, проповядваната от Христовата Църква вяра винаги е защитавала истината, че между Бог и човека, между Вечният Дух на Създателя и нашия разум съществува една действителна аналогия, при която бездруго, различията са много по-вече от приликите, но не до такава степен, че да се самоелеминира тази първична аналогия”.

Приключвайки тази първа част от словото си, Негово Светейшество предложи друг аспект за размисъл, или връзката между библейската вяра и философския елемент в древната гръцка мисъл, т.е. историята на религиите и универсалната история до днес, срещата между културите, наследството на Вечния Град – древният и съвременният Рим и Европа от една страна и Изтока и Европа от друга.

Тук, Бенедикт XVI споменава три основни течения – Реформата от XVI век, либералната теология от XIX и XX век с теорията на Паскал за разграничаване Бога на философите от Бога на Авраам, Исак и Яков и дееленизирането, което се разпространява днес, или срещата на различните култури, която обикновено се нарича синтез на елинизма, съществувала в древната църковна общност.

“Тази именно среща – определи Папата – е можела да бъде първата стъпка към инкултуризирането на вярата, който процес не би трябвало да ограничава другите култури. Новият завет е изписан на старогръцки и носи в своите характеристики старогръцкия дух, т.е. една връзка, която е съществува и се развива още в Стария Завет. Това са – обобщи Папата – елементи от древната църковна общност, които не е нужно да бъдат възприети от всички култури”. Светият Отец приключи, като не пропусна да спомене така нареченияethosили настъпилото време на науката и нейното развитие, “което – подчерта Бенедикт XVI – се приема от Църквата с задоволство, защото носи за човека блага. В същото време обаче – допълни той – съществуват и заплахи, с които човечеството е длъжно да се справи и от които трябва да се предпазва”.

“В западния свят погрешно се подържа теорията, че само позитивизмът и философските форми, зараждащи се от него са универсални. Религиозните култури от своя страна са убедени, че един разум, който е глух за божественото и класифицира религията като на по-ниско ниво от самата култура, е неспособен дори да се включи в диалог с различните традиции и култури днес.
Ред. Кр. Кемалова







All the contents on this site are copyrighted ©.