Свети Григорий Велики: пример за църковните пастири и обществените власти

(3 септември 2006) Животът на пастира на души трябва да бъде един уравновесен синтез от съзерцание и дейност. Това подчерта от Кастел Гандолфо Папа Бенедикт ХVІ по време на неделната молитва Ангел Господен, припомняйки фигурата на Свети Григорий Велики, чиято памет Църквата припомни в неделя. Една фигура – каза – която е модел както за пастирите на Църквата, така и за обществените ръководители. Поздравявайки германските поклонници, каза че с нетърпение очаква своето предстоящо пътуване в родната Бавария.

Един Папа от средновековието, пример за пастирите на Църквата и на обществените администратори от третото хилядолетие. Бенедикт ХVІ припомни “своеобразната” фигура на Свети Григорий Велики, живял от 540 до 604 г.: префект на Рим едва 30-годишен, а след това монах и Папа. “Като императорски служител се отличава с административните си качества и морал”. Като монах е избран от Папата за негов представител при императора в Константинопол, поддържайки винаги “един монашески стил на живот, обикновен и беден”. Накрая избран като Христов Наместник – подчерта Папа Бенедикт – “се опитва да отдалечи това назначение, но трябваше да се помири и оставяйки с болно сърце манастирския двор, се посвещава на общността, съзнавайки че изпълнява един дълг и че е един обикновен “слуга на Божиите слуги”.

“ Не е истински смирен – пише той – този, който разбира, че е негов дълг да ръководи другите, защото такава е божествената воля, а в същото време пренебрегва това превъзходство. Ако обаче е подчинен на божествените нареждания и чужд на порока на твърдоглавието и е вече изпълнен с онези дарове, с които може да властва над другите, когато му бъде дадено най-високото достойнство за управление на душите, той със сърцето си трябва да бяга от него, но противно на волята си трябва да се подчини”.

“С пророческа далновидност, Григорий разбра, че една нова цивилизация започваше да се заражда от срещата между римското наследство и така наречените “варварски” народи, благодарение на силата на сцепление и на морална висота на християнството. Монашеството се явяваше като едно богатство не само за Църквата, но и за цялото общество”.

“С крехко здраве, но със силна морална закалка - припомни Папата – свети Григорий Велики разви една голяма пасторална и гражданска дейност”. Широко известна е реформата на литургичното пеене, наречено по неговото име “грегорианско”:

“ Животът на пастира на души трябва да бъде един уравновесен синтез на съзерцание и дейност, вдъхновяван от любов, която “стига до високи върхове, когато гледа с милосърдие на дълбоките злини на другите. Способността да се наклониш към мизерията на другите е мярка за силата на устрема към висините”.

След молитвата Ангел Господен, Папата поздрави поклонниците и обръщайки се към германците каза, че с нетърпение очаква срещата с неговите съотечественици по време на предстоящото пътуване в Бавария.

Коментирайки неделното Евангелие, Негово Светейшество насърчи верните да имат чисти сърца, да не се задоволяват само да слушат Словото Божие, а да го превръщат в дела служейки на Господа в най-малките братя.