След 20 години Асизи отново става световен център на междурелигиозния диалог в името на мира

На 4 и 5 септември Асизи, градът на Св.Франциск, отново както преди 20 години, ще събере религиозните лидери от цял свят на междурелигиозна среща и за специален Молитвен ден за мир . Организатор на иницативата е икуменическата общност Св.Егидий с която иска да напомни, но и продължи първата историческа Световна молитвена среща за мир, проведена от Папа Йоан Павел ІІ на 27 октомври 1986г. в Асизи. Между участниците ще бъдат равините на Хайфа и Рим; Ибрахим Езедин държавен съветник на ОАЕ; секретаря на Световната лютеранска федерация Исмаил Ноко; Цариградския арменски патриарх Месроб ІІ; православни митрополити от Московската, Румънската и Сръбската патриаршии, религиозни представители от Близкия Изток и Азия, както и много експерти и теолози. От ватиканска страна ще вземат участие кардиналите Валтер Каспер и Пол Пупар, Диониджи Тетаманци и Крешенцио Сепе. Повече за този особен “дух на Асизи” и очакванията от тази среща научаваме от интервюто на проф. Андрея Рикарди, основател на икуменическата общност “Св.Егидий”:

*****************
“Събитието наистина е особено, тъй като съвпада с 20-та годишнина от Световния молитве ден в Асизи и именно затова избрахме да се върнем в града на Св.-Франциск. Между впрочем, през 2002г. , след атентатите на 11 септември, Йоан Павел ІІ реши отново да събере лидерите на световните религии и християнските църкви. С настоящата среща искме де възпоменем интуицията на този голям Папа. Но не само с поглед към миналото, а и към настоящето, тъй като войната и насилието сякаш са постоянни спътници в човешката история и са почти неизбежни. Оттук и големия въпрос към религиите, въпреки различията от верска гледна точка и социална организация, как гледат на това? Как гледат на Ливан, който бе земя на съжителство между мюсюлмани и християни? Как гледат на конфликта в Близкия Изток и на “сакрализацията” на насилието? Именно тези въпроси правят срещата в Асизи особена и бих казал изключителна, още повече в този деликатен момент, тъй като в нея ще бъдат заедно евреи, мюсюлмани и християни”.

Според Вас, израело-ливанския конфликт, взел повече от хиляда човешки жертви, означава ли поражение за междурелигиозния диалог?

“Войната е поражение за религиите, но винаги е поражение за човечеството, тъй като загиват хора. Конфликтите, човешките жертви и разрушенията в Близкия Изток и Ирак са поражение и за религиите и те трябва да го приемат и се запитат как може да се изгради една култура на мира, на толерантността и диалога. Как може да се освободят от изкушението да “сакрализират” войната, защото в нашето съвремие религиите могат да потушават войните, но също и да ги подпалват! Освен това, тази среща в Асизи ще даде място на диалога с миряните, който за нас европейците има голяма важност, както и на диалога с културата, която не е религиозна организация, но е основна колона на хуманистичната мисъл с която трябва да се съпоставяме. Също така, ще се говори за Африка. Първият доклад на международната конференция ще изнесе президентът на Буркина Фасо, Блаизе Компаоре, защото смятаме, че в този континент насилието и гражданските войни са предизвикателство и за религиите. Но също и насилието на бедността, което Мишел Кюмдесю нарече “ икономическо насилие”.

Какво бъдеще има духа на Асизи”, когато след Йоан Павел ІІ на Свети Петровия престол стои БенедиктХVІ?

“Не бих говорил за “духа на Асизи” като някакава особена същност, а по-скоро за реалността на диалога между религиите, посочен от Втория ватикански събор и наложен от действителността да се съжителства, както ни показват нашите ливански приятели. Мисля, че Бенедикт ХVІ, със своята чувствителност още като кардинал, а сега и като Папа, дава много важен принос за това и очакваме да ни каже още по този въпрос. Вярвам и той е убеден, че религиите трябва да работят, за да съжителстват, а Католическата църква да дапринася за мирното съжителство между хората. Разбира се, Католическата църква не е агенция за междурелигиозен диалог или културна агенция. Нейната цел е евангелизацията. Това е нейната мисия. Живеем във време, което изисква реализъм и надежда, а не илюзии и разочарования, тъй като често поддаващите се на заблуди остават излъгани, което ги прави песимисти за бъдещето на човека и за съжителството между хора, народи и религии”.

Вашите надежди за предстоящия междурелигиозен Митинг и Молитвена среща в Асизи?

“Надявам се религиозните водачи все повече да осъзнават, че трябва да свидетелстват мира. Нужно е да изградим нова цивилизация на съжителството и за това религиите имат голяма роля. Вярвам, че Християнските църкви и Католическата църква могат да дадатсвоя принос”.