Папата тълкува "Откровението на Апостол Йоан": Страданието няма последната дума в историята на света

Страданието няма последната дума в историята на света и на Църквата, а е само преходна точка към щастието; в щастието по мистериозен начин присъстват радостта и надеждата. Това каза Папа Бенедикт ХVІ, на седмичната обща аудиенция, позовавайки се на Откровението на Апостол Йоан . Тя се проведе във ватиканската аула Павел VІ в присъствието на повече от 7 хил. вярващи и поклонници от цял свят, между които от Тайван и Япония. Папата подчерта, че “Откровението на Йоан” не говори за “грозящи катастрофи” или “загадки за разрешение”, а разказва преследванията срещу християните в историята и вдъхва сигурност в “победата на Агнеца”:

**************
Църквата, каза Папа Бенедикт, не заслужава страданията, които понася и днес в различни части на света, така както сам Исус не заслужаваше своята кръстна смърт. Коментирайки книгата Откровение на Свети Йоан Богослов, написана на остров Патмос, Папата припомни, че едно от главните видения в Откровението има за предмет Агнецът, който се готви да отвори една книга, затворена със седем печата, които никой не е в състояние да развърже. Апостол Йоан е представен дори, че ще заплаче, защото никой не е достоен да отвори книгата и да я прочете. Вероятно, подчерта Папата, този плач изразява загрижеността на Църквите в Азия заради мълчанието на Бог пред преследванията, на които са подложени в този момент.

Книгата, обясни Светият Отец, трябва да бъде разбирана на фона на драматичната ситуация на седемте Църкви по онова време в Азия: в Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сарди, Филаделфия и Лаодикия, поради тяхното свидетелство на Христос. Към тях Свети Йоан се обръща проявявайки жива пасторална загриженост за преследваните християни, които насърчава да останат твърди във вярата и да не се идентифицират със света. Книгата съдържа обяснението, започвайки от смъртта и възкресението на Христос, на смисъла на човешката история. Първото и основно явление на Йоан е това на фигурата на Агнеца, който е заклан, но въпреки това стои прав, на крака, сред престола, където е поставен от самия Бог. С това, Йоан иска да ни каже преди всичко две неща, посочи Негово Светейшество: първо, че Исус който е убит с насилствена смърт, вместо да е паднал на земята, стои добре изправен на краката си, защото чрез възкресението окончателно победи смъртта; другото е че самият Исус именно защото умря и възкръсна, е вече пълноценен участник в царствената и спасителна власт на Отца.

Страданията на тези Църкви разкриват, допълни Папа Бенедикт, както коварството на човека, когато се изоставя на внушенията на злото, така и надмощието на Бог над събитията. Единствено закланият Агнец е в състояние да отвори запечатаната книга и да открие нейното съдържание, каза Папата. Единствено той може да даде указания и поуки за живота на християните, на които неговата победа над смъртта носи известието и гаранцията за победата, която и те несъмнено ще постигнат.

В центъра на виденията, които Откровението предлага, стоят и тези на една Жена, която ражда едно мъжко Дете и на един змей, вече паднал от небесата. Този змей, въпреки че активно преследва жената и другите нейни чеда, е вече победен коренно и накрая неговото поражение е очевидно. Ето защо, подчерта Папата, свидетелите-мъченици пеят радостно: “Сега настана спасението и силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия престол, понеже е свален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем” (Ap 12,10). Както е видно, Свети Йоан Богослов иска да ни влее у своите чители силна надежда. Със своите силни и понякога трудни картини, каза Папата, той естествено няма намерение да предлага загадки за разгадаване, а да насърчи пътя към една сигурна надежда, която се отпуска спокойно в Бог и в Исус Христос. Така ясновидецът от Патмос разкрива на християните един светъл хоризонт, който завършва във визията за небесния Ерусалим, където “И ще отрие Бог всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече, ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има вече, защото предишното се мина” (Ap 21,4).

По тази причина Откровението на Свети Йоан, въпреки че показва страдания и тревоги –тъмната страна на действителността – е също така изпълнено с чести хвалебствени песни, представляващи светлата страна на историята. Изправени сме, каза завършвайки Папата, пред типичния християнски парадокс, според който страданието не е разбирано никога като последната дума, а е живяно като преход към щастието и то самото е вече тайнствено пропито от радост, извираща от надеждата.

Накрая Негово Светейшество поздрави на различни езици по-големите групи поклонници , взели участие в аудиенцията и даде на всички своя апостолически благослов