Папата на седмичната аудиенция: Науката не може да отговори на дълбоките нужди на човека. Бенедикт ХVІ припомня първата годишнина от трагичната кончина на Фрер Роже

ВАТИКАНА: (16.08.2006) - Земята е само част от поклонничеството на човека към крайната му цел: Рая. Тази концепция отново присъства в катехизиса на Папа Бенедикт ХVІ по време на седмичната генерална аудинеция за верни и поклонници. Тя се проведе в Апостолическата резиденция Кастел Гандолфо, край Рим в присъствието на повече от 4 хил. поклонници. Бенедикт ХVІ отново припомни Успението на Богородица, като "знак на надежда" и призив към човека да търси отговора на големите въпроси на съществуванието само в Бог. Именно затова научно-техническия прогрес и човешкия интелект не са достатъчни да отговорят на дълбоките нужди на човешкото сърце. Папата припомни и фигурата на брат Роже Шутц, известен като Фрер Роже, основател на екуменическата общност Тезе, убит на 16 август миналата година:

************
От двора на Апостолическия дворец в Кастел Гандолфо, както когато се показва за неделната молитва Ангел Господен, Папата изложи пред близо 4 хиляди верни своите размишления за празника Успение Богородично, едно продължение на катехизиса предложен вчерашния ден. Празникът който Църквата отбеляза вчера, каза Бенедикт Х V І, е бил винаги много обичан от християнския народ. Успение Богородично е един празник, който говори за “сигурна надежда” и за “утеха”, но сме “толкова заети от всекидневието – продължи – че понякога забравяме тази утешителна духовна действителност, която представлява една важна истина на вярата”. За да бъде този “светъл знак на надежда” все повече разбиран от днешното общество, Светият Отец насърчи да се сведе до неговите лимити определен човешки манталитет:

“Днес има някои които живеят като че ли няма да умрат или като че ли всичко трябва да свърши със смъртта, каза Папата; някои се държат като че ли човекът е единственият строител на собствената съдба, като че ли Бог не съществува, понякога дори отричат, че има място за Него в нашия свят".

"Големите успехи на техниката и на науката, които значително подобриха човешкото състояние, каза Папата, оставят обаче без разрешение най-дълбоките въпроси на човешката душа. Само отварянето към тайната на Бог, който е Любов, може да запълни жаждата за истина и за щастие на нашето сърце; само перспективата за вечността може да даде истинско значение на историческите събития и преди всичко на тайната на човешката слабост, на страданието и на смъртта”.

Папа Бенедикт посочи, че Мария разбра дълбоко тази перспектива за вечността. И благодарение на своето съвършено присъединяване към волята на Бог, стана първото човешко същество, което живя на земята без да я счита за “окончателна родина” и показа на човека пътя към небето. “Затова, отбеляза Светият Отец, въпреки хилядите всекидневни трудности – не трябва да губим спокойствието и мира”.

“Светлият знак на Дева Мария отнесена с тяло и душа на небето, блести още повече когато на хоризонта се събират тъжните облаци на болката и на насилието. Уверени сме: отгоре Мария следва нашите стъпки с нежна загриженост, утешава ни в часа на мрака и на бурята, води ни със своята майчина ръка. Подкрепяни от тази увереност, да продължаваме с доверие по нашия път на християни там, където Провидението ни заведе”.

Сред поздравите на различни езици отправени към присъстващите групи, Бенедикт ХVІ отбеляза някои женски монашески институти, провеждащи генерални капитули: Малките сестри на Светото Семейство и Мисионерките Дъщери на Калвария. Припомни с признателност и големият свидетел на екуменизма Фрер Роже Шутц, основател на Общността Тезе, убит на 16 август преди една година:

“Неговото свидетелство на християнска вяра и екуменически диалог, каза Папата, бе едно ценно поучение за цели поколения младежи. Да молим Господа жертвата на неговия живот да допринесе за утвърждаване на ангажимента за мира и солидарността сред тези, които имат присърце бъдещето на човечеството”.