Един модерен светец - 450 години от смъртта на Св.Игнатий Лойола, основател на ордена на Йезуитите

В Рим, на 31 юли 1556 г., в 7 часа сутринта, след тежко страдание, умира Игнатий Лойола, на 65-годишна възраст, съпроводен от благослова на Папа Павел ІV. Обществото на Исус, основано преди петнайсетина години, се раздели със своя пряк ръководител, чиято фигура и днес продължава да излъчва обаяние в целия свят , особено сред младите, 450 години след неговата смърт. Как се обяснява този феномен? Ето мнението на испанския отец йезуит Едуард Мерсиека, директор на Центъра за духовност:

**********

" Казват, че на всеки 500 години, в света се регистрират парадигматични промени, структурни кризи, които променят отправни гледни точки считани векове наред за стабилни и постоянни: семейство, труд, държава и т.н. С тези промени естествено се променя и нашият начин на разбиране, на мислене и действие. Свети Игнатий се ражда и живее във време, когато тези промени на човечеството са били твърде подобни на днешните, време в което съжителстват, не без трудности, различни култури и традиции. Когато Игнатий е на една година, Христофор Колумб открива Америка. Николай Коперник, негов съвременник, астроном и математик, променя визията за вселената, доказвайки че земята се върти около себе си и в същото време около слънцето. Мартин Лутер публикува своите 95 тези през 1517 г., довели до протестантската Реформа и до разделението на Църквата. Игнатий е бил 25-26 годишен, когато в Лойола преоткрива вярата. В този труден преход, написаните от него духовни упражнения са един отговор на Господа за социалната и църковната криза от неговото време. Духовността на Игнатий е духовност на разграничаване и е синтез, която без да отрича новите приноси на културата, ни подканя да живеем и да се оставим да бъдем водени от ръцете на Бог".

Ако употребим думата “модерно” в по-общия смисъл на всекидневния език, би ли могло да се каже, че Свети Игнатий е един модерен светец?

Тази на Свети Игнатий е несъмнено една съществена духовност, в смисъл че дава отговор на това, което става дълбоко в сърцето на всеки един от нас, а също така и пред знаците на Бог и на лошия дух. Същевременно, тя е една въплътена духовност, където всичко което е човешко, което държи човека изправен, което е хубаво и всяка дарба са живени, развивани и използвани за по-голяма слава на Бог, като ние сме инструментите и сътрудниците. Духовността на Игнатий е също така духовност с един вътрешен младежки динамизъм. Светецът от Лойола съумя през своя живот, да извърви пеша дълъг път – повече от 2 хиляди километри, въпреки че беше куц след раната от Памплона – отваряйки се към новото и търсейки всичко което водеше към Бог и към изграждането на неговото Царство. Във всяко място на своя живот съумя да види, да чуе, да избере това, което най-много го интересуваше и да го интегрира в един дълбок личен синтез, съставляващ част от неговата духовност. Да търси, да намира, да действа: този е неговият вътрешен младежки динамизъм, който по този начин позволява на Бог да действа в него.

Практиката на духовните упражнения, неразделна от фигурата и от наследството на Свети Игнатий, какво послание отправя към света от ХХІ-я век, особено към новите поколения?

Вярно е, практиката на духовните упражнения е неразделна от фигурата на Свети Игнатий. Всяка духовност – или конкретния начин да се живее Евангелието – предполага една биография. В случая на светеца, това се проявява с голяма сила. Това е една характеристика на Игнатий: да обръща внимание на всичко, което се изпитва вътрешно и да го тълкува в светлината на Господа. Книгата за духовните упражнения е едно усилие за да сподели и да предложи на другите възможността да живеят личния опит с Бога. Като че ли иска да каже: “Ето какво ми се случи на мене. Тук имаш инструментите, за да реализираш това, което Бог желае да се случи и на тебе, и това ще бъде винаги един личен и неповторим случай. Аз ти предлагам “начина и реда” на упражненията, всичко останало ще стори Бог в диалога, в единението с теб”. Бог, който комуникира с нас; действителността на спасението посредством Исус, неговия син, който ни е спътник и ни зове към мисията, се реализира приемайки сериозно и във всеки момент човешката свобода пречистена и засилена от връзката с Господа. Всичко това е много актуално и се свързва с жаждата за духовност, която се чувства днес в света. Това е един път на вътрешен опит, а не външен норматив, което води до големи ангажименти и убеждения.

Съществуват ли все още аспекти или идеи на Св.Игнаций, които не са достатъчно познати и които биха могли да допринесат за изграждането на по-добър свят, често доминира от насилието и нетолерантността?
Светът не е една витрина или един музей, който стои за да бъде гледан, а една лаборатория, където Бог работи и където ни кани да Го придружим, заедно с неговия Син, в изпълнението на задачата. За Игнатий, човешкият живот не е време за натрупването на заслуги и следователно за достигането на Рая избягвайки греха. Напротив, светът е по-скоро едно привилегировано време, за да се търси, намира и да се води до завършек това, което служи най-много за славата на Бог. Той ни учи да гледаме на света с очите на Пресветата Троица. Светецът не премахва трудностите, по-скоро ги интегрира в един духовен синтез, в една по-дълбока дейност – съзерцание, инициатива и лично творчество, послушание и интелектуална и професионална подготовка, служене на най-бедните и отхвърлените, инкултурация и включване във всяко място, а същевременно готовност и универсалност; използване на наличните инструменти, но великодушие в служенето. Всичко това предполага една мистичност на единение с Бог и една мистичност в служене на човеците. Бих искал да свърша с две големи поучения на Свети Игнатий: “Да се търси Бог във всяко нещо и във всяко нещо да се открива Той”. Освен това, не е голямото познание, което задоволява душата, а преживяването на вътрешните неща. В днешния свят, където преобладава бягството от крайните решения и многото информация без комуникация, Свети Игнатий от Лойола е за нас едно предизвикателство да погледнем сериозно на пътищата на Бог в света.