Семейството в Европа

На 8 юли Негово Светейшество Папата ще пристигне във Валенсия, където ще председателства закриването на петата Световна Среща на семействата, на тема “Предаването на вярата в градивната социална клетка, каквато е семейното огнище”. Свиквани всеки три години, по инициатива на Папа Йоан Павел ІІ , световните срещи са от още по-голямо значение за днешната епоха, която е наситена със сериозни предизвикателства, накърняващи именно семейната общност и застращаващи бъдещето на младите. Днес ще се спрем на една от красноречивите статистики, които обхващат “положението на семейството в обединяващия се европейски континент” или част от доклада на компетентния по въпроса институт в Мадрид:
Преди всичко нужно е да отбележим, че според данните от 1990 до 2004 год. броят на сключените бракове в 25 от държавите, членки на Еворпейската Общност е намалял с 663 хиляди и 600, независимо от увеличението на общото население с цели 31 милиона. Фигурира също, че през 2003 год. средната възраст за мъжете, пристъпващи към бракосъчетание , са били трисетте години, докато за жените 27. Една разлика с 1980 год., когато мъжете слючващи брак са били средно на 26 години, а жените на 23.
Увеличава се и броят на раждащите се извънбрачни деца. Красноречиви са статистиките за някои държави от Европейската Общност, като например: в Швеция, родените от неомъжени жени деца , достигат 55 цяло и 4 десети от общия брой на увеличаващите населението, в Дания са 46 процента, Франция 45 и Великобритания – 42ва. За сега, както е изложено в доклада, Гърция и Италия бележат все още нисък процент, т.е. между 4 и 14 на сто са родените деца от неомъжени жени и от съжитестващи, непристъпили към Брака двойки. От друга страна, статистиките сочат едно чувствително увеличение на разводите.
Какви мерки взима Европейската Общност и кои са предложенията в политическите програми за подпомагане на семейството?
“Държавите членки - четем в доклада – са длъжни да установят норми и ред за систематическо подпомагане на многодетните семейства, на тези, чиито доход е недостатъчен и на семействата, които се борят със сериозни заболявания или имат възрастни, нуждаещи се от санитарни грижи през цялото денонощие. Освен това, държавите членки на Еворпейския съюз трябва да притежават в своята политика за семейството ясно определен член, въз основа на който се наемат да отдадат помощ и на родителите във възпитанието и обучението на децата им. Става дума за родители, чието образование и култура са под нивото на елементарното необходимо за днешното време.
“По повод характера на естествено учреденото семейство – определя Папа Бенедикт XVI в словото си от 13 май т.г. пред участниците в Пленарната Асамблея на Папския Съвет за Семейството, става дума за “ социална институция, която е жива градивна клетка и подпорна колона на всяко общество”, т.е. за родилото се в Брака семейство, а не формиралата се в съжителството двойка – мъж и жена. Държавата – подчерта Светият Отец – носи своя дълг да държи сметка за законно формиралата се съпружеска институция, като я подпомага във всички нейни естествени нужди”. Негово Светейшество недвусмислено призова семействата да положат в центъра на съпружеския си живот и родителски задължения – Бога. “Стабилността на семейното единство – бе подчертал Папата – днес е изложена на голяма риск и за да бъде семейството отбранявано от предизвикателствата на модернизма, нужна е обновена култура, която поощрява съпружеското звание”.
В тази насока, какво е становището на Комисията на европейските епископати?
Първото, което бе извършено е изготвянето на специален документ, посветен на стратегията за семействата в Европа. С него църковните йерарси поставят на обсъждане някои конкретни статистически данни, като: средния коефицент на раждаемостта, спаднал в държавите от Стария континент с 1 цяло и 47 десети.
Епископите обръщат също внимание и на факта, че разводните практики се увеличават прогресивно и равновесието между малдите и населението от така наречената “трета възраст” е чувствително нарушено. В този случай, църковните йерарси изтъкват нуждата от такъв вид социална политика, която да не ограничава проблемите на семейството само и единствено в обсега на теориите на социолози, психолози и антрополози, а да заангажира сериозно съзнанието на европейските народи, от които зависи и самото бъдеще на Континента. ” Приносът на християните в Европа би могъл да бъде решаващ – подчертават епископите – защото Църквата винаги е следяла и поощрявала онзи вид възпитание на младите, който осигурява за жените и мъжете да приемат и съхраняват културата на живота, а не на смъртта, културата на ценностите, а не обедняването на духа, който процес води до загуба на идентичност, традиции, вековно наследство, каквото е и християнството.
Ред. Кр. Кемалова