Свети Петър – свидетел на Христовото страдание и съпричастник в славата, която ще се открие.

Това Папата изтъкна днес по време на генералната аудиенция, което размишление бе посветено главно на Първоапостола на Исус. В новата катехистична поредица, Негово Светейшество предлага по задълбочен анализ на живота и мисията на Христовите Апостоли, които също като нас имат своите човешки слабости и които преминават през трудности и изкушения до момента, в който както Симон Петър , безрезервно споделят със Спасителя страданието, за да достигнат светлината на крайната победна слава.

В днешното размишление, Папата акцинтира онези две древни събития, в които Исус преумножава хлябовете и поверява на своя Ученик – Петър , да бъде Пастир на Неговата Църква.

“Аз съм живият хляб, слязал от небето. Който яде от него, не ше умре” – казва Исус, предвестявайки кръста и с кръстта – евхаристичния хляб, т.е. неговото абсолютно ново царствено присъствие – определи Папата. “Естествено е – допълни той – че в древността тези думи Христови прозвучават остро и са дори непонятни за 12те Апостоли, някои от които се оттеглят в недоумение. Между тях е и св. Петър, който в началото се противопоставя на пророчеството за кръстта. В момента обаче, когато Божият Син се обръща към 12те и ги запитва “ дали искат да си отидат” от Него, Симон Петър, воден от Светия Дух отговаря: “Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот”. Така – каза Папата – Първоапостолът Петър започва да изповядва христологическата вяра, въпреки че все още не е доловил Христовата Тайна в цялата нейна същност и дълбочина”.

“Свети Петър обаче не е предпазен от рисковете, които са резултат на човешката слабост и така настъпва онзи момент, в който и той изпада в страх и предава Учителя, пада на земята и отказва, че познава Исус – каза Папата – а преди , беше обещал абсолютна вярност. Това означава – подчерта Негово Светейшество – че и той първоапостол на Сина Бжий изживява горчивината на самоунижението, на човешкото принизяване да бъде Бог отричан. Когато обаче сваля маската на невежеството и страха и попипва със своето немощно сърце на вярващ грешник, избухва в освободителен плач на покаяние. От тогава, св. Петър е готов за своята мисия, която изпълнява с верност и която достига мъченичество заради вярата” – приключи Негово Светейшество . Преди да даде Апостолически Благослов, Папата поздрави поклонниците, между които група от 50 души, водени от о. Димитър Димитров от енорията “Светите Петър и Павел” от Миромир - България.

Ред. Кр. Кемалова