Папа Бенедикт ХVІ: Католици и православни заедно за евангелизацията на Европа
Православни и католици трябва заедно да си сътрудничат за евангелизацията на Европа.
Това пише Папа Бенедикт ХVІ в послание до участниците в симпозиума за християнска
култура, организиран съвместно от Папския съвет за култура и Московската патриаршия.
Тридневната среща се провежда от днес във Виена под надслов “Да дадем душа на Европа”.
В посланието Бенедкт ХVІ не пропуска да отбележи състоянието в което се намират европейските
народи, които са “призовани да отговорят на спешните въпроси за смисъла на живота,
стойността на свободата и за самото бъдеще на Европа”. В този контекст посланието
напомня “призивите на Папата за изграждане на едно бъдеще в светлината на моралните
и етическите ценности, осветлили през вековете историята на европейските народи, както
и преосмислянето на негативния опит от миналото”. “Църквата, експерт по човечност
– се казва в посланието – не престава да заявява, че само ако съхранява и напълно
зачита своето историческо наследство и различните духовни традиции, които я обогатяват,
Европа може да запише нова страница в своята история, като защитава човешкото достойнство
и осъжда насилието над човешките права”. Срещата, наречена от държавния ватикански
секретар кард. Анджело Содано “важна” и “плод на окуражаващото сътрудничество между
Светия Престол и Московската Патрирашия”, бе открита с изказвания на кардниал Пол
Пупар, председател на Папския съвет за култура и митрополита на Смоленск – Калининград,
Кирил, ръководител на Отдела за външните отношения на Московската патриаршия.
В своето изказване кард.Пол Пупар припомни многобройните предизвикателства на които
католици и православни трябва заедно да отговорят, за да "дадат една душа”на Европа".
Кард. Пупар посочи моралният релативизъм и разпространеният скептицизъм в европейската
общност, която се представя все повече като общност “без Бог и без душа... студена,
затворена в една клетка от закони и насочена към постоянното търсене на изгодата”.
От друга страна, все повече място заемат псевдо сексуалното освобождение, агресивността
на сектите, тревожещите понякога насоки на науката, политиките, които вредят на брака
и на семейството. Кардинал Пупар говори и за така наречената “европейска демографска
зима” и за европейците, които поради намаляващата се раждаемост “на практика се самоубиват”.
Кардинал Пупар нарече Европа “континент заплашван от амнезията и от духовната празнота”,
като припомни че континента не е една обикновена географска цялост, нито икономически
съюз: “православни и католици могат тясно да си сътрудничат, за да й дадат дух, идеал
и душа”. За това е необходимо да се тръгне от конкретното свидетелстване на Евангелието
на любовта и на радостта. “Католици и православни трябва да осъзнаем трудностите,
за да им отговаряме и да ги преодоляваме допълни кардинала. Но затова Европа трябва
да се завърне да диша със своите два бели дроба: на Църквата от Изтока и от Запада.
Според кард. Пупар, Православната и Католическата църкви могат тясно да си сътрудничат,
още повече че “ Европа от Атлантическия океан до Урал е залята от едно реално отдалечаване
от вярата”. Кардинал пупар окачестви това като “секуларизация, предизвикана от липсата
на живителните контакти със своята хилядолетна история. “Замайващата духовна празнота,
която се регистрира в Европа - подчерта кардиналът - зове Църквите да възвърнат на
континента съзнанието за неговите духовни корени и за неговата културна идентичност.
В зората на новото хилядолетие това е неотменимо условие за създаването на една нова
култура, напълно европейска, която да бъде автентична, хуманна и християнска, белязана
от респекта към всеки човек”.
В края, ватиканският представител изтъкна, че пред двете Църкви стои една голяма
възпитателна задача: “да кажем, че за нас християните, Европа на която сме синове,
не е една обикновена географска единица, нито един обикновен икономически съюз, а
една морална личност. А за да я преизградим, е необходимо да й се даде един дух, един
идеал, една душа. Християнска Европа съществува и нашето общо присъствие във Виена
го свидетелства: ние заедно с Христос сме нейните граждани”.