Папа Ратцингер след една година понтификат

На 19 април 2005г., малко преди 19,00ч. новият Папа се показа усмихнат, развълнуван и смутен на централната ложа на базиликата Свети Петър. Представи се като “един смирен работник на Божията нива”. От близо един час Йозеф Ратцингер бе станал Бенедикт ХVІ.

Какъв е Папа Бенедикт ХVІ след една година? Може би имат провао ония, които синтезираха неговата последователност, като “възстановяване блясъка на истината”.

За да повтори смело християнската истина в нейната цялост той бе пожелан силно от голяма група кардинали, като приемник на Великия Йоан Павел ІІ. Те не се поколебаха пред неговите 78 години, нито пред неговото здраве, което можеше да се окаже крехко, нито пред неговото човешко желание да се оттегли сред своите книги, за да продължи да се занимава с богословие.

В последното слово на кард. Ратцингер, произнесено по време на литургията за избирането на нов Римски Папа преди да влезе в конклава, тогавашният декан на кардиналите участващи в конклава, бе коментирал словото Божие и призова католиците към една “зряла вяра”. Не като лодка люшкана от ветровете на многобройни доктрини и от “диктатурата на релативизма”. Говореше този, който щеше да стане след около 30 часа новият “кормчия” на Църквата.

На първата голяма публична изява, в неделята от началото на неговия понтификат, 24 април, Бенедикт ХVІ се позова на истината за Христос и на Неговите думи: “Аз съм пътят, истината и животът”. Документът от 2000 г. за спасителната уникалност и универсалност на Исус Христос и на Църквата бе имал за него фундаментално значение, за да постави в центъра на Църквата самия неотменим център на Църквата: нейния основател.

Поемайки катедрата на 7 май, Бенедикт ХVІ изложи своята програма, казвайки: “Папата не трябва да известява свои идеи, а да придържа постоянно самия себе си и Църквата в послушание към Божието слово, като отговор на всички опити за нагаждане и разводняване, както и на опортюнизъм.”

Още от началото на своя понтификат този Папа ясно подчерта своята линия. Да възстанови на истината – която е самият Христос – нейния примат и нейния блясък. И се опита да приведе в практика този свой ангажимент. Проповядвайки истината, както предупреждава свети Павел в посланието до Тимотей, “ навреме и не на време”.

Както, когато Бенедикт ХVІ “смъмри” австрийските епископи: “Има теми, свързани с истината на вярата и преди всичко с моралната доктрина, които във вашите диоцези не присъстват достатъчно в катехизиса и в известяването и които, понякога, не са разглеждани по най-ясния начин на Църквата. Може би отговарящите за известието се страхуват, че хората могат да се отдалечат, ако се говори много ясно. Същевременно опитът показва, че става точно обратното. Не си правете илюзии! Едно католическо поучение, което се предлага по непълен начин, е едно противоречие само по само себе си и не може да бъде плодотворно за дълго”.

В този момент на историята дойде един човек на име Бенедикт. Името, избрано от папа Ратцингер преди една година, в чест на големия покровител на Европа, е като един призив за спасение. Бенедикт се ражда в Норча около 480 г. след Христос, четири години след окончателното разпадане на Западната Римска империя. Вдъхновен от Бога, именно той трябва да обедини християнския Запад в една мрежа от земеделски, културни и религиозни центрове, каквито са абатствата.

Сега пред Бенедикт ХVІ стои задачата да изправи Запада пред собствената му съвест. През тази първа година понтификат Папата може да е разочаровал тези, които са очаквали промени и “чистка” в Курията. Но какъв смисъл биха имали всички тези неочаквани промени? Бенедикт ХVІ даде приоритет на поучението на истината. След понтификата на големите пророчески жестове и на големите поклонничества по света, какъвто беше този на Йоан Павел Втори, дойде понтификатът на концепциите и на размисъла. Имаме един Папа “учител”. Някои вече го определят, като “учител на Църквата”.

Първата му енциклика “Бог е любов” даде тон на неговата концепция за истината. Да се върши истината в любов. Беше го казал още свети Павел. Повтаря го Бенедикт ХVІ в началото на третото хилядолетие и в своя понтификат.

Понтификат на поучение в рамките на умереността. Това важи и за институциите: Бенедикт ХVІ започна намаляване на ведомствата в курията, не отиде отвъд броя на 120 кардинали избиратели, ограничи пътуванията, не увеличи броя на словата и документите. За да има време за съзерцаване на истината. За обожанието. Това иска да поучи папата-богослов. Но е винаги готов да изтъква важните неща и да разбуди Запада, миниран отвътре от една морална и духовна криза, която не му позволява да познае собствената си идентичност. Криза, която е плод на загубата на собствените корени, която кара Запада да се срамува от собствените си традиции. За него, Европа е жертва на известна “христофобия”. Защото пред исляма, пред атаките на фундаментализма Запада не изправя християнска идентичност, а само прагматизма на сделките, на икономическите и на енергийните интереси.

Със своето проповядване на истината Бенедикт ХVІ ще припомни на Запада неговата идентичност.

П о Ecco di San Gabriele