Бенедикт ХVІ: Всеки трябва да намери своето място в Кръстния Път на Исус

Кръстният път “не е част от миналото”, а събитие, което “обгръща света и преминава континенти и епохи” и пред което “не може да бъдеш безучастен зрител”. Това са думи на Папа Бенедикт ХVІ от импровизираното му размишление по време на Кръстния път, който по традиция се провежда на римския Колизей на Велики Петък. Тези силни думи напомнят миналогодишните медитации на кардинал Ратцингер, насочени срещу ония, най-вече в Църквата, които изневеряват на Разпнатия Исус. Тази година Бенедикт ХVІ призова за “ споделяне Христовите страдания и Божията любов ” . Няколко часа преди това, по време на обожаването на Кръста в базиликата Св.Петър, прострян по очи на земята, без папските символи и дори без папския пръстен, Бенедикт ХVІ символично участва в “разсъбличането “ на Исус, отекнало по-късно на Колизея с призива “да търсим нашето място” по пътя към Кръста. По време на своето първо участие на Via Crucis Папа Бенедикт ХVІ пое кръста на първото и последното молитвено спиране. Другите “киринейци” поели разпятието след него бяха кардинал Камило Руини, семейство от римския диоцез; младежи от Мексико, Корея, Нигерия и Съединените щати, както и една монахиня от Латинска Америка и двама францискански братя от Кустодията на Светите места.

“Придружихме Исус по Кръстния Път. Придружихме го по пътя на мъчениците в Колизеума, където многобройни изстрадаха Христос и Му отдадоха своя живот и където Господ отново страда заради толкова много.

Така разбрахме, че Кръстния Път не е част от миналото в определена точка на земята. Кръстът на Господа обгръща света, Кръстният Път преминава континенти и епохи. В Кръстния Път не можем да бъдем само зрители. Всички сме участници и трябва да търсим своето място: къде сме ние.

В Кръстният Път няма възможност за неутралност. Пилат, скептичен интелектуалец, потърси да бъде неутрален , но така загуби позиця срещу справедливостта, заради конформизма на собствената му кариера.

Трябва да да търсим нашето място. Христовият Кръст отразява всички страдания на съвременното човечество, Кръстът на Христос днес. Видяхме страданията на изоставени и насилени деца, заплахите срещу семейството, разделението на света поради надменността на богатите, които не виждат Лазар пред вратата и нищетата на толкова много страдащи от глад и жажда.”

“Разбрахме – завърши Бенедикт ХVІ - че Via Crucis не е само “сравнение с тъжните събития от миналото” или “протестен вик, който не променя нищо”, а е “път на милосърдието, който поставя граници на злото, както ни научи Йоан Павел ІІ”. По този Кръстен Път има и “утешителни спирания”, както вярата на Св.Павел, Св.Августин, Св.Франциск, Св.Максимилян Колби, Майке Тереза Калкутска. Те са “праведните” в които намираме и ние “нашето място”. Най-вече дева Мария, Майка на Исус и на Милосърдието,за да можем да бъдем “хора на милосърдието и така да допринесем за спасението на света и на човека”.

Велики Петък. “Но това не е последната дума: последната дума е Христовото Възкресение”.

Тази година автор на медитациите е монс. Анджело Комастри, викарий на Папата за Ватиканския град, който обяснява посланието на античната религиозна практика към съвременния човек: ”За всеки християнин библейският разказ за Страданията, Смъртта и Възкресението на Христос е центъра на човешката история и затова трябва да си припомня тази религиозна практика, казва монс. Комастри. Но при някои кръстни спирания, особено ония, които припомнят падането на Исус под тежестта на кръста се запитах: Коя е най-голямата тежест върх у плещите на Исус? Мисля, че първото страдание, което Той изпитва е, че на света започва да изчезва чувството за грях. Грехът, е истинската отрова за историята и човечеството. Грехът е онова нещо, което причинява болка на човека и затова не трябва да забравяме, че злото съществува именно затова. Исус е изпитал огромни страдания, виждайки безрасъдството и човешкото безумие, което пие от отровата на злото без да се досеща. И Неговото страдание е вик към света и към хората: “Внимавайте! Вижте на какво е способен греха! Приех страданието, за да ви кажа какво зло носи греха”. И ако днес ние отворим очи, за да признаем че греха носи болката – обобщава монс. Комастри – тогава ще открием, че Бог е готов да ни прости. Защото от кръста Христос ни казва, че ни обича и ако открием сърцата си за Него, ще влезе в тях, за да ги изцери”.

Медитациите за Кръстният Път: