Покаянието превръща хората в апостоли на мира в разединения и разпокъсан от конфликти
свят.
Това Папата акцентира днес в словото за седмичната генерална аудиенция, която посвети
на значението на Пасхалната Тридница. Велики Четвъртък, Велики Петък и Велика Събота
са трите дни от Страстната седмица преди победата на доброто над злото – първоначалния
грях, който изкупен от Спасителя не е вече заплаха за смърт, пред новооткрития път
към Вечното Царство Божие. “Седмица – каза Папата – в която възпоменаваме тайната
на Христовото Стадание, на кръстната смърт и великото Възкресение. Едно конкретно
свидетелство за безпределната любов на Отца към всеки човек тук на земята.
“
Цитирайки св. Августин, Бенедикт XVI насърчи: “ Нека в тези тайни за саможертвата
на Исус, Неговата смърт на Кръстта и погребение, завършили с Възкресението на Господа
Отец да носим достойно кръстта на вярата и надеждата, като покаяни се помирим с Бога.”
Като каза, че с деня Велики Четвъртък започва Пасхалната тридница, Светият Отец подчерта,
че за нас християните е от голямо значение този момент от древността, когато Божият
Син
,
при Тайната Вечеря с Апостолите учредява Своята Свята Църква и оставя за поколенията
завета да се се обичат по братски, да са смирени и скромни, да служат на ближните,
да бъдат отражение на Неговата любов, която не прави разлика и не се възгордява. “В
тази същата нощ – подчерта Папата - когато Исус е предаден от Юда, поставя начало
на новия закон, като омива нозете на своите ученици и показва на света, до колко Неговата
обич е всеотдайна и как Той очаква от последователите
да вършат същото в мислите и делата си към другите. Велики Четвъртък приключва с обожаване
на Евхаристията, набожна практика, възпоменаваща агонията на Спасителя Христос в Гетсиманската
градина. “Душата ми е прескръбна до смърт. Останете тук и бъдете будни с Мене” – казва
Исус на Апостолите, които обаче се оспиват. Този момент за Божия Син е болезнена самотност,
предшестваща арест и Голгота”.
“В тайната на Разпятието се осъществява волята на Бога срещу Самия Себе Си, за да
се роди новия човек – освободен и спасен”. С този цитат от своята първа енциклика
–
Deus caritas est
– Бог е Любов, Бенедикт
XVI
акцентира истината, която се разпръсква от деня Велики петък и която дава увереност
за последователите на Исус, че Христовият Кръст е извор на всяка благословия и е начало
за изливане на Божиите благодати. Кръстът е откровение на Божията любов, която е всепосочна
и дълбока, вечна и силна. В Христовия Кръст е обединяващата обич на Отца в единия
Дух и “няма вече чужди и пришълци, а граждани на светиите и свои на Бога” – свидетелства
св. Павел в посланието до Ефесяни.
Като тълкува христологическия смисъл на деня Велика Събота Негово Светейшество определи,
че за християнския народ това е момент на духовно единение с Даве Мария – Майка Христова,
която остава в молитва при гроба, където Синът е положен, инертен и като че ли в почивка
след сътворителното дело на изкуплението
,
осъществено посредством саможертвата и кръстната смърт. Така и ние, които вярваме
в Отца Сина и Светия Дух ще останем в молитвено пасхално бдение до нощните часове,
когато във всяка църква ще прокънят радостните песни Слава Тебе Господи и
Alleluia
за Възкресението Христово и победата над смъртта.”
Бенедикт
XV
І приключи насърчавайки за покаяние, за да може всеки помирен с Бога християнин да
получи онази бащинска прошка, която е извор на мира и която превръща човека в апостол
на мира и любовта в този свят, където разделията, страданието, омразата и насилието
продължават да подриват основите на доброто и братската обич. Ние обаче – каза в
края Папата – знаем, че злото не може да надвие, защото единственият победител е Разпнатият
на Кръстта и Възкръснал Исус, Който спасява със своята многомилостива и безмерна,
вечна Любов”.
Както винаги генералната аудиенция завърши с поздрави и Апостолически Благослов, които
Негово Светейшество отправи към групите поклонници на пощада св. Петър.
Ред. Кр. Кемалова