Покаянието превръща хората в апостоли на мира в разединения и разпокъсан от конфликти свят.

Това Папата акцентира днес в словото за седмичната генерална аудиенция, която посвети на значението на Пасхалната Тридница. Велики Четвъртък, Велики Петък и Велика Събота са трите дни от Страстната седмица преди победата на доброто над злото – първоначалния грях, който изкупен от Спасителя не е вече заплаха за смърт, пред новооткрития път към Вечното Царство Божие. “Седмица – каза Папата – в която възпоменаваме тайната на Христовото Стадание, на кръстната смърт и великото Възкресение. Едно конкретно свидетелство за безпределната любов на Отца към всеки човек тук на земята.
“ Цитирайки св. Августин, Бенедикт XVI насърчи: “ Нека в тези тайни за саможертвата на Исус, Неговата смърт на Кръстта и погребение, завършили с Възкресението на Господа Отец да носим достойно кръстта на вярата и надеждата, като покаяни се помирим с Бога.”
Като каза, че с деня Велики Четвъртък започва Пасхалната тридница, Светият Отец подчерта, че за нас християните е от голямо значение този момент от древността, когато Божият Син , при Тайната Вечеря с Апостолите учредява Своята Свята Църква и оставя за поколенията завета да се се обичат по братски, да са смирени и скромни, да служат на ближните, да бъдат отражение на Неговата любов, която не прави разлика и не се възгордява. “В тази същата нощ – подчерта Папата - когато Исус е предаден от Юда, поставя начало на новия закон, като омива нозете на своите ученици и показва на света, до колко Неговата обич е всеотдайна и как Той очаква от последователите да вършат същото в мислите и делата си към другите. Велики Четвъртък приключва с обожаване на Евхаристията, набожна практика, възпоменаваща агонията на Спасителя Христос в Гетсиманската градина. “Душата ми е прескръбна до смърт. Останете тук и бъдете будни с Мене” – казва Исус на Апостолите, които обаче се оспиват. Този момент за Божия Син е болезнена самотност, предшестваща арест и Голгота”.
“В тайната на Разпятието се осъществява волята на Бога срещу Самия Себе Си, за да се роди новия човек – освободен и спасен”. С този цитат от своята първа енциклика – Deus caritas est – Бог е Любов, Бенедикт XVI акцентира истината, която се разпръсква от деня Велики петък и която дава увереност за последователите на Исус, че Христовият Кръст е извор на всяка благословия и е начало за изливане на Божиите благодати. Кръстът е откровение на Божията любов, която е всепосочна и дълбока, вечна и силна. В Христовия Кръст е обединяващата обич на Отца в единия Дух и “няма вече чужди и пришълци, а граждани на светиите и свои на Бога” – свидетелства св. Павел в посланието до Ефесяни.
Като тълкува христологическия смисъл на деня Велика Събота Негово Светейшество определи, че за християнския народ това е момент на духовно единение с Даве Мария – Майка Христова, която остава в молитва при гроба, където Синът е положен, инертен и като че ли в почивка след сътворителното дело на изкуплението , осъществено посредством саможертвата и кръстната смърт. Така и ние, които вярваме в Отца Сина и Светия Дух ще останем в молитвено пасхално бдение до нощните часове, когато във всяка църква ще прокънят радостните песни Слава Тебе Господи и Alleluia за Възкресението Христово и победата над смъртта.”

Бенедикт XV І приключи насърчавайки за покаяние, за да може всеки помирен с Бога християнин да получи онази бащинска прошка, която е извор на мира и която превръща човека в апостол на мира и любовта в този свят, където разделията, страданието, омразата и насилието продължават да подриват основите на доброто и братската обич. Ние обаче – каза в края Папата – знаем, че злото не може да надвие, защото единственият победител е Разпнатият на Кръстта и Възкръснал Исус, Който спасява със своята многомилостива и безмерна, вечна Любов”.
Както винаги генералната аудиенция завърши с поздрави и Апостолически Благослов, които Негово Светейшество отправи към групите поклонници на пощада св. Петър.
Ред. Кр. Кемалова