Великопостният период е едно своеобразно “гмуркане” в духовното измерение, за да
отправим поглед към тайната на Христовата смърт и Възкресение и в което материалното
би трябвало да заеме второстепенно място. Скулпторът Александър Пройнов твърди, че
притежава силата да превръща духа в материя, за да радва света с триизмерното си
изкуство и комуникира един “нов дух” на един “нов Ренесанс”. Негови чичовци са художникът
Илия Пейков, наричан “пионер на космическата живопис” и склулптора Асен Пийков, чиято
внушителна статуя на Ленорадо Да Винчи посреща пътници от цял свят на едноименното
летище в Рим. Във Вечния град Александър представи своята 11-та поред самостоятелна
изложба в Европа. В България има представени над 200, но както неговите чичовци, той
се смята по-известен в Европа, отколкото в България. Доминиращо в неговата асоциативно-символична
скулптура е мига-вечност, а не детайла, а своите бронзови, сребърни и златни творби
нарича “рожби”, които са
“
лъчите на естетическо просветление за нов Ренесанс на третото хилядолетие
”.
В основата на оригиналното му изкуство е вярата: