Искаме ли да видим Исус ?

Проповед от отец Йовко Пищийски, студент в Папската дипломатическа академия в Рим, за Петата постна неделя:

Възлюбени братя и сестри,
Евангелието на тази неделя, последна от Великопостното време, ни въвежда в атмосферата на Христовото страдание. Исус, след като възкресява мъртвия Лазар, показвайки че Той е възкресението и живота, влиза триумфално в Йерусалим, за да страда и умре на кръста. В тази обстановка някои езичници, подтикнати може би от любопитство, искат от апостолите да «видят Исус»: Не знаем коя е причината за това желание. Но знаем какво означава тази фраза върху устните на онези, които не само на думи обичат Исус. Защото съществуват още хора, а също и християни между тях, за които името Исус е име, което предизвиква любопитство и стои далеч от тяхното сърце. «Искаме да видим Исус» е едно желание, което се превръща в един призив и предизвикателство отправено от другите към нас християните. Наистина много пъти някой желае да види Исус в нашия и чрез нашия живот. Някой желае да бъде заведен при Исус. Може би трябва да се запитаме: «какъв е нашият християнски живот?» и «Свидетелстваме ли достатъчно вярата си с нашите действия и постъпки?»

На желанието «да видят», Исус не дава отговор директно. Отговаря не кой е, но какво ще направи за нас. «Дойде часът- отговаря- да се прослави Син човеческий. Истина, Истина ви казвам: Ако житното зърно паднало на земята, не умре, остава си само; ако ли умре принася много плод».

Наистина голяма е човечността на Исус, който бидейки Божи Син, самият Той Бог, изцяло взима нашата човешка природа. Той не се измъква от онова, което ние много пъти чувстваме пред големите изпитания в живота, които ако имаме вяра разбираме, че са изпитания, които Небесния Отец ни дава, за да ни изпита колко и защо Го обичаме. Колко пъти се чувстваме «смутени» и желаем да се обърнем към Бога, за да му кажем, като Исус: «Избави ме от този час». Исус гледа, може би с мъка, тълпата която приижда в Йерусалим и желае «да Го види». Той знае много добре, че същата тази тълпа ще я види на площада да вика «Разпни го!». Може би и ние в нашия живот искаме да видим Исус, но често постъпваме като тълпата и го разпъваме на кръста всеки път, когато следваме не неговата воля, а волята на дявола, който така изкусно ни оплита в неговите примки и лъжи.

Макар и да не сме съвременници на Исус, ние имаме възможност да го видим всеки път, когато присъстваме на Светата Литургия; когато свещеникът повтаря неговите думи изречени на тайната вечеря, чрез които хлябът и виното се превръщат в Тялото и Кръвта Христови. Имаме възможност да Го приемем в Светата Евхаристия, да станем едно с Него, да го приемем в нашето сърце и да живеем водени от неговата сила и благодат. Но ние нямаше да имаме тази възможност, «ако житното зърно паднало на земята, не умре», принасяйки «много плод». Исус, бидейки Божи син, създател на небето и на земята заедно с Отца и Светия дух, смири себе си, приемайки човешка плът и дойде на земята, за да страда и умре. Но неговата смърт не беше напразна, защото Той славно възкръсна от мъртвите и чрез неговото възкресение дари на нас хората Вечен Живот.

Чрез тази притчата за житното зърно Исус се обръща и към нас неговите последователи, показвайки ни пътя: «Ако някой иска да ми служи, нека ме последва». Да следваме Исус означава истински да вярваме, не само на думи, но с дела и истина; означава всеки ден да умираме за греха: за нашия егоизъм, за нашите страсти, «мразейки душата си», тоест това което ни отделя от Христа, за да живеем за Бога и ближния. Само по този начин можем да разберем колко ни обича Бог и ще видим днес, в сърцето си, с погледа на вярата, Господ Исус. Само по този начин можем да свидетелстваме истински за Христа, така че другите виждайки нашите постъпки да могат да кажат: «Те наистина са Христови ученици». Амин