Изминаха 8 години от смъртта на Никополския епископ, монс. Самуил Джундрин
Монсеньор
Самуил
Джундрин
е
роден
на
26
април
1920
год
.
В
Пловдивското
село
Генерал
Николаево
.
След
четвърто
отделение
е
изпратен
да
учи
в
Ямболската
малка
семинария
,
където
е
от
1931
до
1934
г
.
След
завършването
на
гимназия
монс
.
Самуил
постъпва
в
Пловдивската
семинария
,
където
за
времето
от
1934
до
1939
г
.
се
избистря
неговото
духовно
призвание
.
През
1039
г
.
заминава
за
Франция
и
една
година
се
подготвя
за
новициат
в
гр
.
Нозероа
.
същата
година
тои
заживява
монашески
живот
при
отците
–
успенци
.
От
1940
до
1944
г
.
учи
философия
и
богословие
в
гр
.
Лор
намоа
,
близо
до
Париж
.
По
здравословни
причини
продължава
образованието
си
в
гр
.
Лион
,
където
приема
и
свещеническото
си
ръкоположение
.
През 1947 г. се връща в България и започва да преподава в колежа „Св.Августин” в Пловдив.
Там монс. Джундрин остава до разтурянето на колежа през 1948 г. и после заминава за
Северна България, заедно с отец Асен Чонков. Епископ Евгений Босилков го назначава
за енорист на селата Бърдарски Геран и Брегаре.
След осъждането на о.Асен Чонков, о.Самуил се връща в Пловдив. Подсъдим е на процеса
срещу Католическата Църква през 1952 г. и е осъден на 12 години затвор. Присъдата
си той излежава в лагерите в Белене и Стара Загора. Излиза от там през 1961 год. и
заминава за Пловдив, но там не намира духовна работа. Благодарение на един бивш семинарист
е настанен в с.Калояново като помощник-енорийски свещеник. Там през 1979 г. го заварва
папското назначение за Епископ на Никополската епархия. 15 години вещо и грижовно
управлява диоцеза, а след това подава оставка по здравословни причини. През 1995 г.
се оттегля в заслужен отдих. Същата година заживява при своите събратя успенци, после
се връща в Никополската епархия. А преди смъртта си, отново в Пловдив.
Духовното призвание и вяра на монсеньор Самуил Джундрин бяха за пример на неговите
събратя и верния народ. Ръководил Никополска епархия в най-трудните години от нейното
съществуване, той я остави на своя приемник крепка във вярата и ненакърнена т комунистическото
зло и атеизъм. Добър човек, добър оратор – трогателен и убедителен, той остави в душите
на верните спомена за добрия, истинския пастир, който е готов да даде живота си за
своето стадо или да страда заедно с него, но да остане завинаги предан на Бога, Църквата
и Папата.