Младежите и самотата

I 2006 год. Нов век и ново хилядолетие. Нови интереси и нови постижения. Нови перспективи и нови надежди. За младите хора днес, нови хоризонти, познати и непознати, достижими и недостижими, ако предизвикателствата не се приемат с готовност да бъдат превъзможнати, да бъдат победени. В този, понякога магически лабиринт, мисълта, идеалите, вярата не достигат, за да се чувства младият човекът господар на собствената воля, т.е. ентусиазмът, с който би трябвало да върви напред и да натрупва знания и опит остава на втори план.
Резултатите разбира се, или не отговарят на очакваните или изобщо остават само в младежките сънища.
Какво смущава съвременния млад човек, който не успява да постигне удовлетворение, да успее за годините си да се осъществява, да е доволен от себе си, да е щастлив?
Защо днес все по-вече се налага тенденцията младежите да страдат от странна форма на самотност?
Как е възможно един едва израстнал човек, още в юношеските годините, които са красиви и весели, и не така натоварени с трудности и проблеми, са е незадоволен и често тъгуващ?
Въпроси конкретни и не излишни, защото отразяват една горичва и обезпокояваща действителност за бъдещето на новите поколения.
От една страна, как е възможно човек да чувства сам в днешната епоха на напреднала технология? За по-малко от минутата, интеренет те свързва със света, от Токио до Лондон, от Москва до Ню Йорк, от София до Париж и всички онези земни крайща, за които не достига един живот, за да бъдат посетени. Компютерът е едно прелестно комуникационно средство, което запознава с невидяни неща, осведомява на секудната за дати, имена и исторически събития, свързва те със световните боблиотеки и ти осигурява ценна информация и помощни материали за изготвяне на тези и защита на докторати.
Оказва се обаче, че компютерът е и една от първите прегради, които се издигат между човека /в този случай говориме за младите/ и заобикалящата го среда.
Може да се каже, че една от новите форми на самотност е рожба именно на компютера и в известен смисъл – “злокачестваната зависимост” на младите от него. Понякога,часове на ред могат да бъдат прекарани пред екрана от един “саит” в друг, от един форум в друг, искрени и неискрени диалози, виртуални запознанства с фалшиви имена и замаскирана идентичност. Стефан е Лиляна, а Десислава се представя за момче с измислено име. Едно самозалъгване, което не допринася нищо на духа, една надпревара в лъжата, увеличаваща самоизолацията и липсата на общуване.
“Всичко започна от любопитство ” – споделя 22 годишната Анна, попаднала в мрежата на недостойни и не нейни връстници, които след 6 месеца успяват да я примамят за среща. Резултатите са не само разочароващи, но и травматизиращи. Анна е изнасилена от трима мъже. Днес тя признава, че не е било само любопитството, което я отвежда до уговореното място, а желанието да разговаря с някого очи в очи, желанието да избегне от самотността... Разбира се, Папа Бенедикт XVI има право, когато определя в словата си от началото на своето папство, че “човешкият живот е една връзка, едно общуване, размяна на мисли, взаимно допълване, спомагане. Ако сме затворени в себе си – определя той – животът ни е еднонасочен, ограничен и подтиснат”.
“Споням си с голяма носталгия за детските години, когато още съществуваха игрите. Игрите на открито с много мои връстници, състезанията и пак разговорите, когато си разказвахме първите тайни за първата любов”. Това са думите на едно вече израстнало момче – Марко, прекарал до гимназиалните класове в малък и спокоен град в Северна Италия. Днес, пак благодарение на модерните течения да се прекарва по-голямата част от свободното време пред някои видиогейм, събеседникът отсътства и новият вид “игра” постепенно отвежда в прастранството на самотата. Вече не се строят по брега на морето замъци от пясък, защото и лошите и добрите герои от електронните игри очакват да заграбят, да манипулират и монополизират детската, юношеската и младежката фантазия. Без справедливост и поучителен край, както обекновено завършват хубавите фирми, видиоигрите стимулират отрицателни пориви на насилието и разтварят тъмата на тъжното чувство – самотност.

Някой ще каже: “Не са всички младежи така обедняли и не са всички тъжни и не са всички самотни”.
Вероятно все още не са всички, и може би не е тяхна вината, а на средата, обществото, родителите, модните тенденции ...
Важното е да минава времето , дали пред телевизионния екран или пред компютера, без конкретни интереси и вкус, без спомени от миналото, младият от третото хилядолетие расте в настоящето и се осамотява за бъдещето.
Запитваме се такива млади хора страдат ли в своята самота и защо трябва да са като движещи се острови, които никога не се срещат?