Бенедикт ХVІ припомня съветските преследвания на католиците в Украйна

Поводът е 60-га годишнина от псевдо-синода на Католическата църква от източен обряд, провел се в Лвов през март 1946г. и принудил католиците отново да се завърнат в катакомбите. “Преди тези тъжни събития – пише Папата в писмо до кардинал Любомир Хусар, архиепископ на Киев – вярващите в Украйна останаха верни, въпреки преследванията и потисничеството на държавния идеологически апарат”.

“Именно през тези дни на 1946 – припомня Светия Отец – група църковни представители, събрани на псевдо-синод и присвоили си правото да представляват Католическата църква, нанесоха тежки поражения на църковното единство. Вследствие на това се засилват насилията срещу останалите верни на единството с Църквата и Римския епископ, причинявайки им нови страдания”. Но въпреки “неописуемите мъчения и страдания, Божието Провидение не позволява изчезването на католическата общност, смятана от векове за законно присъстваща и част от идентичността на украинския народ”. За Бенедикт ХVІ това изпитание на вярата за Католическата църква от източен обряд е “свидетелство за единството, за светостта, за католичността и апостоличността на Църквата на Христос”.


“Този далечен спомен – пише Бенедикт ХVІ - трябва да се превърне в стимул за пасторалната дейност на реорганизираната църковна йерархия в Украйна и за още по-здрава и съкровенна връзка със Свети Петровия приемник. От тази Църква, пречистена от преследванията, извират реки от жива вода не само за украинските католици, а и за цялата Католическа църква по света”.

Папата подчертава, че за да се съхрани цялостта на църковното наследство в Украйна е важно да се гарантира присъствието на двата обреда от единната традиция – латинския и източния – изразители на историческото богатство на Украйна. Оттук и “двойната мисия на Католическата църква от източен обряд в Украйна: от една страна да поддържа видимостта на източната традиция в Католическата църква и от друга да подпомага срещата между различните традиции, свидетелствайки с това не само тяхната съвместимост, но и дълбокото им единство в различията”.

Писмото завършва с молитва на Бенедикт ХVІ “тази годишнина да помогне за всичко онова, което насърчава единението", както и “братската любов, прошката от понесените обиди и несправедливости” със съзнанието за изпълнение на Христовата заповед: всички да бъдат едно”.