Целта на Постното време

Проповед от отец Йовко Пищийски, студент в Папската дипломатическа академия в Рим:

Втора Постна Неделя /год. В/

Възлюбени братя и сестри,
Всеки път, когато в нашия живот се случва да започнем един нов проект или намерение; или искаме да достигнем един идеал (например: постъпване или дипломиране в университет, или професионално израстване) неотклонно срещаме трудности свързани с него.

Но ако се замислим ще видим, че това което ни обезкуражава в подобни ситуации не са само по себе си трудностите, но нашето концентриране върху тях: препятствията, жертвите, трудностите които придружават нашите намерения предизвикват страх в нашето мислене, често ни плашат, много пъти ни обезкуражават и ни водят към отричане.

Може би трябва да си зададем въпроса: Как да посрещаме тези трудности? Отговорът не е труден: Трябва да не мислим за препятствията и повтарящите се неуспехи, които преживяваме, но да вземем предвид: ЦЕЛТА.

Колкото повече се съсредоточаваме върху целта, която искаме да постигнем, толкова повече се окуражаваме да не обръщаме внимание на трудностите и случаите на отчаяние. Наистина вярно е, че дори с един удар на ножа, повторен много пъти върху стеблото на едно дърво, рано или късно то ще се събори.

Може би ще се запитате, но всичко това каква връзка има с днешната литургия на Словото. Бихме могли да го разберем, ако обърнем внимание на случката на преображението на Исус пред Петър, Яков и Иван. Те са изплашени когато виждат техния Господ облечен в слава, с бляскави твърде бели дрехи. Уплашени са толкова много, че един от тях, не знаейки какво да каже, ще възкликне “Добре е да бъдем тук”. И върху това не може никой да се съмнява. Наистина, сигурно е било впечатляващо да се види как Учителят, обикновенно увлечен в проповядване, в търпението с този който не вярва в Него, в избягването на униженията и преследванията на книжниците и фарисеите, сега е “обявен” от Бога, който го определя “възлюбен”. И още повече радост би трябвало да изпитата тримата ученици, имайки предвид, че точно в този период отиваха към Йерусалим, където техния Господ ще бъде убит, за да възкръсне след това. Видението би трябвало да ги накара да разберат, че влизането в Йерусалим и тази съдба, няма да бъдат реализирани от един обикновен човек, но от Синът Божи, който дойде за да спаси хората. Той трябваше да им даде да разберат, че всичко това, което трябваше да пострада е необходимо, за да се реализира божието спасение.

С други думи: Исус им показва целта на отиването в Йерусалим и Възкресението, не самата жертва.

Така също и Постното време. Много често по повод на този период от литургичната година, обикновенно взимаме предвид само негативната страна: пост, отказване от нещо, покаяние, приемане на страданието... Но може би не се замисляме достатъчно за “НАМЕРЕНИЕТО” или “ЦЕЛТА” на Постното време, тоест за ПАСХАТА – Възкресението и Славата. Ако се замислим върху целта на Постното време и не върху неговата “отрицателна страна” или жертвите, които то изисква, тогава със сигурност това време ще се приеме с кураж през цялата година.

Така ще бъдем по-мотивирани и окуражени, за да приемем моралните, физическите и духовни страдания, които много пъти, дори несправедливо понасяме. Няма да изгубим търпение пред определени ситуации, понякога измъчващи като неизличими болести или трудности причинени от домашни или профессионални задължения; да не се измъчваме виждайки несправедливостите заради които някои имат повече и по-заслужаващите търпят несправедливи осъждания и унижения. Много често се случва, че нашият избор да бъдем истински християни предизвиква страдания от типа “бих искал да тръгна срещу течението в името на Евангелието и точно поради това на моето работно място или в други случаи ми се присмиват; или: когато говоря за Бога, ми се подиграват”.

Какво значение се отдава на тези “пасторални работници”, които разпространяват евангелието живейки в света и посрещайки неговите отрицателни неща. С какво уважение се гледа на този, който работи с постоянство, без да има някаква гаранция за заплатата си. И въпреки това, показва благородство към нуждаещия се ближен?

Ето в такива подобни ситуации се живее всекидневния Пост. И тогава, защо не се опитаме да разберем истинския смисъл на Постното време, съсредоточавайки се в Христа Възкръсналия като наша цел, идеал и реална причина за това, което трябва да понасяме? Трябва да сме сигурни, че отплатата рано или късно ще дойде. Сега само ни се дава да я предвкусим. Така както това се случи на Петър, Яков и Иван. Те въпреки всичко не бяха удовлетворени в тяхното желание да “да останат там и да направят три сенника”, но слязоха от планината, за да се върнат в света, да проповядват и да срещнат много трудни моменти в техния живот, но винаги сигурни че Исус е Господ и Спасител.

Също и в нашия живот можем да срещнем мъки, страдания, изкушения и поражения. Исус днес казва на всеки един от нас “не губи кураж, не се предавай пред злото, не мисли, че те изоставих, Бог те обича и винаги е до теб и в онези моменти когато изглежда отсъстващ”. Божието присъствие е тайнствено, но реално, както присъствието на Исус при Преображението. Бог е винаги до нас, скрит като Исус в Евхаристията, но реално присъстващ. Той ни дава животът, силата и сигурността, че след много страдания и лишения и ние ще стигнем в небесната слава. Макар и да не можем напълно да разберем Бога, можем обаче да го обичаме и да му се доверим. Амин