"Искам да живея като...телевизор"

Проповед за осмата неделя през годината от отеца пасионист, Анджело Джорджета, бивш енорист на католическата църква в Плевен, историк и автор на книгите "Дълбоки корени - Background на католицизма в България" и “Край брега на Дунава – начало на католическата общност в България”.

Скъпи слушатели,
В днешната литургия Исус Христос ни се представя като жених.
Една от основните цели на идването на Христос на земята е да не се обвързва с никого по специален начин. И той прави точно това не защото не е обичал, напротив, защото е обичал всички и е желаел всички ние да се превърнем в негови предани деца. Христос се обвърза с цялото човечество.
От олтара на кръста създаде едно голямо семейство, което ние наричаме Църква, в която той, като водач е женихът, а ние, кръстените сме неговата невеста.
В личността на Исус Христос, истински човек и истински Бог, всемогъщият Отец съчета по един неразривен начин неговата Божественост с нашата човешка същност.
Да приемем Кръщението и Миропомазанието, означава да кажем нашето “да” на Христос – жениха, който ни призовава: “Искаш ли да бъдеш мой завинаги? Вричам ти се във вярност и вечна любов.”
Да приемем тайнствата означава да кажем на Христос: “Да, искам да бъда твой завинаги. С всички последствия, които ще ми донесе това, знаейки че игото ти е благо и бремето ти е леко.”
От всичко това можем да направим извода, че Църковното бракосъчетание е като огледало, което отразява “брачното единение”, съществуващо между Христос – жениха и неговото човечество – невеста.
Скъпи слушатели,
Взаимоотношенията, съществуващи във всяко християнско семейство трябва да отразяват любов, търпение, уважение, прошка и т.н. По този повод искам да ви разкажа как, веднъж, едно дете се обърна към Бога със специална молба:
“Господи, тази нощ ще те помоля за нещо много специално.. .
превърни ме в телевизор, искам да съм на мястото на телевизора.
Бих искал да живея, както телевизора в моя дом.
С други думи, искам да имам специално отредена стая, в която всички членове на семейството да се събират около мен. Искам да приемат думите ми насериозно.
Направи така, че да бъда център на внимание, за да ме слушат всички внимателно, без да ме прекъсват и без да обсъждат.
Бих искал да съм обект на специално внимание, такова, каквото получава телевизора, когато се повреди...
И да правя компания на моя татко, когато се прибере от работа,
а моята майка, вместо да ме пренебрегва, да се обръща към мен, когато е самотна и отегчена, а братята и сестрите ми да се надпреварват, за да спечелят удоволствието да са с мен.
Нека да забавлявам цялото семейство, дори и когато не казвам нищо съществено.
Бих искал да разбера какво означава това човек да зареже всичко, за да прекара известно време близо до мен.
Господи, не искам много.
Искам само да живея така, както всеки телевизор.
Скъпи слушатели,
В края на тази последна моя проповед, ви пожелавам да живеете в добри взаимоотношения с хората около вас. Амин