Епископите от Босна и Херцеговина във Ватикана: "Дейтънските споразумения прекратиха
войната, но не донесоха мир"
Започна каноничната визита "
ad limina
" на епископите от Босна и Херцеговина във Ватикана. Те ще проведат лични срещи с
Папа Бенедикт ХVІ, а визитата ще завърши с обща среща на 28 февруари. Групата включва
архиепископа на Сараево, кардинал Винко Пулич и неговия викарен епископ монс. Перо
Судар, както и епископа на Баня Лука, монс. Франьо Комарица и епископа на Мостар-
Дувно, монс. Ратко Перич. Посещението им във Ватикана се помества в контекста на десет
годишнината от подписаните мирни споразумения в Дейтън
(21.11.1995)
, сложили край на драматичния конфликт в бившата Югославия след три и половина години
на враждебност и омраза.
Десет години след края кървавия конфликт епископите на Босна и Херцеговина са категорични:
"Дейтън прекрати войната, но не донесе мира". На тази тема бе и състоялата се в Рим
пресконференция на която основния въпрос бе "Босна и Херцеговина: провал или мултиетническо
бъдеще?". За монс. Перо Судар дейтънския договор е "шизофреничен", тъй като разделя
трите етнически групи присъстващи в региона, босненци, сърби и хървати, на две политически
части, узаконявайки на практика закона на по-силния, за сметка на хърватското мнозинство.
Той посочи, че от 67% от прокуденото по време на конфликта хърватско население, завърналите
се по родните им места са само 13%.
"Надяваме се, че срещата ни с Папата ще помогне на света да разбере, че както с насилието
не може да се разреши един конфликт, така мира не може да се постигне без справедливост
- подчерта монс. Судар. В момента, международната общност се стреми да гарантира в
Босна и Херцеговина мир, но не и справедливост. Мисля, че няма друг авторитет на света,
освен Папата,
който може да посочи с пръст това положение". Колкото до възможните решения за актуалното
етническо разделение, той посочи, че един демократичен и справедлив ред може да се
постигне само след "ревизия на Дейтънските споразумения" и с учредяването на "мултиетническа
и мултирелигиозна държава". Според него, едно справедливо решение трябва да държи
сметка, както за човешките права, така и за равенството между различните народи и
религиозни общности. Така, Босна и Херцеговина може да бъде пример в Европа за мирното
съжителство между християни и мюсюлмани и между различните култури.