Вярата и разума не си съперничат

Исус е полярната звезда на човешката свобода. С тези думи Светият Отец Папата прие на аудиенция участниците в пленарната асамблея на Конгрегацията за доктрината на вярата. Една специална среща за Бенедикт ХVІ, който припомни с вълнение изминалите повече от 20 години през които бе префект на това ведомство , имащо за задача – обясни сам Папата – да насърчава и да защитава доктрината на вярата и традииците в Католическата църква.
Централното място на вярата в църковния живот и връзката между наука и вяра бяха двете главни теми, засегнати от Папа Бенедикт Х V І. Светият Отец подчерта, че църковният живот, “ако не заема централно място в християнската вяра”, може да загуби своята първоначална жизненост и да се сведе до една стерилна активност или политическа уловка със светски оттенък.
Според Папата в съпоставката между вяра и научни прогреси, понякога “така бързи че е трудно да бъдат признати като съвместими с истините открити от Бог за човека и за света”, от голямо значение да се задълбочи познанието на истините открити чрез разума”. Църквата – уточни той – приема с радост автентичните завоевания на човешкото познание и признава, че евангелизацията изисква също познанието на хоризонтите и предизвикателствата отваряни от модерното познание. Големите прогреси на научното познание, на които е свидетел миналия век, помогнаха, каза той, да се разбере по-добре тайната на сътворението, и белязаха дълбоко съзнанието на всички народи. Но понякога – уточни Светият Отец – някои твърдения на научното познание биват дори противопоставяни на истините открити от вярата. Това може би е предизвикало объркване у верните – отбеляза – и дори е представлявало трудност за разпространението и приемането на Евангелието. Затова – предупреди Папата –жизнено важно е всяко проучване да задълбочава познанието на истините открити от разума, с увереността, че няма никакво съперничество между разум и вяра”.

Задълбочавайки непрестанно познанието на Христос, каза Папата, можем да покажем на мъжете и на жените от нашето време, че вярата в Него не е без значение за съдбата на човечеството: тя е дори завършека на всичко, което е автентично и човешко. Само в тази перспектива бихме могли да предложим убедителни отговори на търсещия човек: “Задачата да се евангелизира днес изисква преди всичко един подобен ангажимент. Диалогът между вяра и разум, религия и наука, предлага не само възможността да се покаже на днешния човек по ефикасен и убедителен начин, основателността на вярата в Бога, но също така показва, че в Исус Христос стои окончателното изпълнение на всяко автентично човешко въжделение. В този смисъл, сериозното евангелизаторско усилие, каза накрая, не може да пренебрегне въпросите възникващи и от днешните научни открития и философски инстанции.