Папата пише писмо до читателите на "Фамилия Кристиана"

Италианското списание Famiglia Cristiana , издание на религиозното общество "Св.Павел" и с почти едномилионен тираж, публикува писмо на Папа Бенедикт ХVІ до читателите в което представя своята първа енциклика, включена в първия февруарски брой на месечника. В писмото Папата обяснява ,че отначало енцикликата Deus Caritas est ( Бог е любов ) може да изглежда "трудна за четене" и теоритична". Но потопявайки се в текста, читателят може да открие неговото намерение да даде отговор на някои "много конкретни въпроси за живота на християнина".

На първо място - обяснява Папата - Бог може наистина да се обича, защото Той сам е навлязъл в живота на всеки: чрез църковните тайнства и Църквата, за да се срещне с хора, които да предадат Неговата светлина. Любовта не е само чувство, а обвързва също волята и интелекта по такъв начин, за да се научим да обичаме Бог с цялото си сърце и душа". "Любовта, която намираме - допълва Папата - още не е завършена и красива; трябва да се научим да я приемем постепенно, за да може да обхване всичките ни сили и ни разкрие пътя към праведността".

На второ място - пише Папата - можем наистина да обичаме ближния, дори когато ни е чужд или антипатичен. Можем да го обикнем, ако сме приятели на Исус: "Ако...малко по малко Неговата любов стане важна за нас, тогава ще започнем да обичаме и онези, които и Той обича и които имат нужда от моята помощ. Бог иска от нас да станем приятели на Неговите приятели и ние можем да го постигнем, ако вътрешно сме близо до тях".

За Папа Ратцингер вярата води към истинската радост. Той отрича твърдението, че Църквата със своите заповеди помрачава радостта от ероса и да бъдем обичани: "В енцикликата исках да покажа, че най-дълбокото обещание на ероса може да се изпълни само когато не търсим да уловим ненадейната и мимолетната радост. Точно обратното, ще намерим търпението да откриваме все повече другия в неговата дълбочина и съвкупност от душа и тяло, по такъв начин, че щастието на другия да стане по-важно от моето.Тогава изпъква желанието не само да се взима, а да се дарява и именно от това освобождение от Аза, човекът открива самия себе си и се изпълва с радост".

В края Бенедикт ХVІ припомня връзката между справедливост и милосъдрие: милосърдието е неотменимо от служението на Църквата; християните ангажирани с обществено-политическа дейност трябва да разкриват нови пътища на справедливостта, за да няма мизерстващи. И ако поради своята натура Църквата не се занимава с политика в първо лице, зачитайки автономността на Държавата, от друга страна тя трябва живо да участва в борбата за справедливост, дарявайки светлината на вярата там, където разума е замъглен от интереси и желанието за власт.

"Освен от справелдивост, човек винаги се нуждае от любов, която единствено може да даде душата на справедливостта. В един толкова много наранен и изстрадал свят, наистина няма нужда да се демонстрира казаното. Светът очаква свидетелство за християнската любов, вдъхновена от вярата. В днешният, понякога толкова тъмен свят, чрез тази любов блести Божията светлина".