A рх.Бриан Фарел за икуменизма

Вече е към своя край Седмицата на молитви за единение на християните. Инициатива, водеща началото си от 1968 г. и имаща всяка година различна тема, цитирана от Светото Писание. Ето коментара за нея на монс.Бриан Фарел, секретар на Папския съвет за насърчаване на християнското единение:

Това е една много важна идея. Светият Отец Папата по време на неделната молитва Ангел Господен каза, че икуменическото движение и ангажимента за възстановяване на единението сред всички християни напредва в целия свят. Важно е да припомним, че молитвата е сърцевината на това движение и всяка година тя все повече се чества в местните Църкви, в енориите, групите. Тази Седмица на молитва е една голяма крачка напред в този процес, който несъмнено изисква време, но за който чувстваме че е наистина под импулса на Светия Дух.

Кои са вашите надежди за икуменизма под понтификата на Бенедикт ХVІ?

Винаги съм смятал, че Йоан Павел Втори бе сеяча на икуменизма по различни начини - жестове, думи и многото събития насърчени от него самия. Сега, 40 години след съборния документ Unitatis Redintegratio , официалния ангажимент на Църквата в икуменическото движение, е момента когато трябва да се дава отговор на по-трудните теми за християните, но също да се събират плодовете на многото стъпки направени през тези години.

Папата определи като пророчески момента, че неговата първа енциклика Deus caritas est ще бъде публикувана именно по време на Седмицата на молитви за единение на християните...

Да, вярно е, освен различния в идеите, разделенията са били винаги липсата на любов. Любовта обаче, знаем добре, е сърцевината на Христовото послание, не нашата любов, а любовта на самия Бог, излята в нашите сърца от Светия Дух. Това е основата на Църквата и на добродетелта, която ще доведе евентуално до единението на християните.

Закриването на Седмицата на молитва за единение на християните става по традиция на празника Преобръщане на Свети Павел. Кои са мотивите?

Отзад стои винаги една история. Преди почти 100 години отец Уатсън, когато започна да насърчава тази Седмица на молитва, пожела да завърши именно на празника на Свети Павел апостол на езичниците, защото икуменимът е в служба на мисията: Евангелието да се разглася сред християните не по различен начин, а така че всички християни заедно да разгласят винаги същото Евангелие на Исус, със същите истини. Тази е причината: апостолът на езичниците, универсалната мисия, икуменизмът като условие.

В базиликата Свети Павел извън градските стени се съхраняват мощите на Апостола на езичниците. Какво сочи днес Свети Павел на всички християни за новата евангелизация на света?

Различни неща. Преди всичко Свети Павел веднага припомня централното място на Христос. Всичко у свети Павел е центрирано върху Христос. Когато всички християни бъдем по-близки до Христос, тогава ще бъдем по-близки едни с други. Можем също така да се замислим и на химна на любов на Свети Павел. Той не веднъж говори задълбочено за християнската любов. А това, както вече казах, е основата, която ще ни доведе да бъдем всички заедно: Христос любов. Тази е същността, сърцевината на проповядването на Евангелието и икуменизмът работи над това, всички християни да го разпространяват заедно. ()