Апел на Папата за мира в света, минаващ през справедливостта, помирението, религиозната свобода, солидарността

Пролятата кръв не вика за отмъщение, а за респект към живота и към мира. Този е един от многото апели, които посланиците при Светия Престол чуха днес от Папа Бенедикт при традиционната размяна на поздрави в началото на новата година, изключително актуални със своето съдържание. Истина е думата, считана от Папата като неотменима за постигането на мира. Истината, погледната в нейните етически и практически аспекти. Словото на Папата пред посланиците бе почти един синтез на Посланието за мира отправено в началото на годината. Четири са поясненията към истината, дадени от Папата и засягат респекта към справедливостта и към ненакърнимото право на религиозна свобода, дълга за помирение и дълга за солидарност към хуманитарните кризи на планетата

“Дългът за истината е душа на справедливостта – определи Папата, порицавайки онези държави, които в миналото бяха положили националната си политика на лъжата, на измамата, на законите на властните и силните за времето. В противопоставянето между “истина” и “ненаситна алчност”, Бенедикт XVI разпознава причината за провала на някои преговори за мир. “Когато различията и равенството в становищата – определи Папата – са познати и признати, тогава проблемите могат да бъдат разрешени и противоречията справедливо премахнати, като се стигне до възможни и трайни споразумения”. “Ясно е, че тези условия и закономерности биха могли да бъдат приложени в една от болезнените точки на земното кълбо, каквито са Светите Места. По тази територия – подчерта Светият Отец - Израел трябва да подкрепя мирния процес в унисон с нормите от международното право. От своя страна – определи Папата – Палестинският народ трябва да съумее спокойно да може да даде път на личните демогратични институции, като осигури едно свободно и благоденстващо бъдеще.

”Тероризмът е другата болка в началото на този век – каза Бенедикт XVI. Много и сложни са причините и не са последни тези в идеологическо-политическите и религиозни убеждения, които превръщат в невинни жертви цели народи”. Накакво обяснение не е валидно, за да онивини такава криминална дейност, която е срамна за всеки, който я върши и който се прикрива зад щита на една религия, понижавайки Божията истина до личната слепота и моралната извратеност” – подчерта Папата. Различията между народите не бива повече да са проблеми в човешкото съжителство, и нека – допълни Негово Светейшество – размяната на култури и наследства да засилват и заздравяват взаимната толерантност. Светият Отец акцентира също на нуждата, да бъдат премахнати всякакви забрани и пречки за печатна информация и съобщения посредством новите средства на медиите, а така също да се поощри общия обмен между доценти и университетски студенти в сектора на хуманитарните науки на отделните култури.

Ангажиментът към истината – продължи Папа Бенедикт – полага основите на правото на свобода. Само в истината е възможна свободата във всички лични и социални сфери на съществуването. Светият Отец спря вниманието на дипломатите върху дейността на Светия Престол в полза на религиозната свобода.
За съжаление в някои държави тази свобода не е гарантирана и дори нарушавана, особено по отношение на малцинствата. Фундаменталните права на човека са същите по всички ширини и сред тях първостепенно място трябва да бъде признато на правото на религиозна свобода, защото засяга връзката на човека с Бог. Ако не се страхувате от истината, бе обръщението на Папата към всички управници – не можете да се страхувате от свободата!

Терият акцент, който Бенедикт XVI положи в словото си днес пред дипломатическото тяло акредитирано към Светия Престол бе пътя на прошката и помирението, дълг който самата Католическа Църква доказа, че в името на истината трябва да бъде напълно изпълнен. Разширявайки погледа си по територията на Светите Места, Папата спомена с болка ливанския народ, “който – каза той – с подкрепата на международната солидарност, трябва да преоткрие своето историческо звание за искренно и плодотворно сътрудничество с общностите от различните вероизповедания. Целия Близък Изток – най-вече Ирак – допълни Светият Отец - през тези години е окървавявана от тероризма земя” и говорейки за този вид несправедливост, Негово Светейшество спомена Африка, където и днес се чувстват трагичните последици от братоубийствените войни и стона на изнемогващите народи не е заглъхнал.

Накрая Папа Бенедикт говори за надеждата, към която води ангажиментът за мира, за която дипломацията може да даде голям принос. Надежда, която трябва да бъде преведена в солидарност там, където има хора страдащи от глад и мизерия, където са принудени да емигрират или още по-лошо да станат човешка стока,каквато е– отбеляза Папата – язвата на трафика с човешки същества, един срам за нашето време. Пред очите на всички стоят – допълни – картините на големите лагери за бежанци в много части на света.
... На базата на статистическите сведения може да се твърди – каза Папата – че по-малко от половината на огромните разходи за въоръжения биха били достатъчни за да бъде спасена от мизерията неизброимата армия на бедните.
..........
Държавите, които поддържат дипломатически връзки със Светия Престол са 174, към които се присъединяват Европейската общност и Малтийският орден, както и две мисии със специален характер: тази на Руската федерация, представена от един посланик и Дирекцията на Организацията за освобождение на Палестина, оглавявана от директор. На 29 ноември 2005 г. Светият Престол подпса Споразумение със свободния град Хамбург, който регулира връзките между Католическата Църква и този град-ланд, докато на 12 юли с Франция бе подписано едно изменение в Дипломатическите споразумения от 1828, 1974 и 1999 г. свързано с Църквата и манастира Тринита деи Монти в Рим.
На аудиенцията с Папата бе и българският посланик при Светия Престол, Владимир Градев: