Така са формулирани мисионерските молитвени намерения на Папата за първия месец от
новата 2006 година. В развитата за случая тема, Апостолическият Нунции и Постоянен
Наблюдател на Светия Престол към Организацията на Обединените Нации – монс. Силвано
Томази определя: “Над 200 милиона души са тези, които живеят и работят извън своята
родина. Става дума за онези от световното население, които са принудени да търсят
в други държави и континенти, подслон и трудова заангажираност. Този процес – допълва
църковният йерарх – е една от важните характеристики на новото време, в което страните
коренно преобразяват своя лик. За отбелязване са – подчертава монс. Томази – думите,
с които Папа Бенедикт се обърна на 5 юни миналата год. към всички емигриращи, като
акцентира в словото предшестващо молитвата Ангел Господен: “на тези наши братя и сестри
пожелавам да срещнат по трудния път на преселничеството, добри и милосърдни приятели
с гостоприемни сърца, способни да отдават подкрепа на намиращите се в трудност емигранти”.
Поводът за този зов на новия Светипетров Приемник беше честваните тогава сто години
от смъртта на така наричания “Баща на бежанците” – блажен Джовани Батиста Скалабрини.
“Така – допълва монс Томази – Негово Светейшество поднови апела на Христовата Църква,
да продължи по примера на светците
,
по пътя на братското гостоприемство и християнската грижа за подкрепа на по-слабите.
В евангелиските откъси, темата за приемането на странстващи и преселници е застъпена
като първостепенно условия за всеки, който се стреми да бъде “Христов”. От отношението
на християнина към другите се разпознава дали сърцето е предразположено и готово да
бъде в някои моменти и положения, утешителна братска пригръдка за странстващия непознат
и затруднен: “Исус приема и изцерява ония, които имат нужда от изцеление” – се казва
в Светото Евангелие на Лука и още:
“
Исус приема гришниците и яде с тях” – свидетелства евнагелистът за безпределната милисърдна
обич на Сина към тези, които трябва да бъдат излекувани и нахранени. Като изхожда
от Христовото учение и това, което Спасителят върши за всеки тук на земята, Апостол
Павел определя: “Приемете един другиго, както и Христос прие вас”. Несъмнено – подчертава
монс. Томази – гостоприемството на истинският християнин не се влияе от това
,
странстващият от коя раса е, какъв е цветът на кожата му, към коя култура и традиция
принадлежи. Блажен и спасен е онзи, който подслонява бедния бездомен и безпътен, защото
както евагелистът Матей свидетелства за казано от Исус Който е във всеки от тези неждуащи
се братя и сестри: “гладен бях и Ми дадохте да ям, жаден бях и Ме напоихте, странник
бях и Ме прибрахте”. При срещата с другите, които са в беда, християнското сърце
не може да остане безразлично.
Любовта трябва да бъде ключът, който разтваря вратите за странниците, напуснали родната
земя, за да намерят по-добри, по-хуманни условия на живот, справедливост, зачитане
на човешкото достоинство, свобода и и мир . Следователно, моралният и духовен закон,
който е и остава в сила
,
отхвърля всякакво териториялно или класово деление, както това гласи социалната доктрина
на Църквата, застъпена най-вече в църковния документ “
Erga Migrantes Caritas Christi
”. Обобщено казано, приемането на странстващи, преселници и емигриращи е едно важно
измерение в християнската любов към ближните и следователно се превръща в истинско
християнско свидетелство. То надхвърля резервираната толерантност към различните култури
и наследство, тъй като се вдъхновява от библейската истина и Божието откровение за
преразположението и готовността на хората с добра воля да градят всички заедно бъдещето
и мира, т.е. както гласи старозаветната Книга Битие, става дума за обединено човешко
семейство, свързано от универсалното братство и белязано от общия произход и идентичност:
“и сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори”. Гостоприемството
обаче не е само християнски дълг и контекст за икономическия напредък и плодотворното
социиално-политическо интегриране на народите. В известен смисъл, този процес ни ката
да се размислим и направим искрена равносметка относно извършеното до сега в полза
на междурелигиозния диалот и мисионерството по света. Ясно е, приключва монс. Томази
– че един всеотдаен принос за уталожване нуждите на бежанците е бездруго благодат
за нас самите, защото няма по-добро от това да сме способни да се лишаваме от нашето
изслишество и дори част от прехраната и удобствата в полза на някой “беден, гладен,
жаден и бездомен”. Не напразно в началото на новата година, генералните молитвени
намерения на Папата за този месец са посветени на християнския и граждански дълг за
сътрудничество в процеса за изграждане на мира сред народите.
Ред. Кр. Кемалова
All the contents on this site are copyrighted ©. |