Папа Бенедикт ХVІ пред новоназначения посланик на Франция

Тази година Франция чества 100-годишнината от приемането на закона за разделяне между Църква и Държава. Това припомни Папа Бенедикт ХVІ, приемайки акредитивните писма на новоназначения посланик на страната при Светия Престол, като обясни, че принципът за светския характер се състои в правилното разграничаване на властта. Това не е една опозиция и не изключва възможността Църквата да заема все по-активна част в живота на обществото, в респект с компетенциите на всекиго.

Една такава концепция – отбеляза Папата пред френския дипломат - трябва също така да позволява насърчаването на по-голямата автономност на Църквата, както в организацията, така и в нейната мисия.

Друга актуална тема за Франция, засегната от Папа Бенедикт, са “драматичните” социални сблъсъци, засегнали не само периферията на големите градове, но живени дълбоко и от всички слоеве на населението. Вътрешните насилия, характеризиращи обществото и които не могат да не бъдат осъдени, каза Папата, разкриват дълбокото недоволство от страна на младежта и подтикват да бъдат зачетени техните искания, да им се даде подходящ отговор в конструктивния диалог. След Втората световна война Франция прие много чуждестранни работници и техните семейства и затова– каза Светият Отец – днес е важно тя да благодари на тях и на техните потомци за икономическото, културно и социално богатство, за което са допринесли. Става въпрос да се направи една допълнителна стъпка за социалното интегриране на всички, не само във Франция, но и в другите европейски страни, “в името на достойнството на всяка личност, стояща в центъра на обществото”.

Папата Бенедикт използва случая да спре вниманието и на семейната институция, с която не може да бъде сравнявана никоя друга форма на съжителство, на нейното място в социалния живот и на нейната неотменима роля във възпитанието на децата, предаваща на младежите ценностите за тяхното лично израстване и смисъла за общото благо и за живота в обществото.

Накрая направи препоръка и по въпроса за биоетиката, където все повече изпъква тенденцията човешкото същество, особено от първите моменти на неговото зачатие, да бъде считано като обикновен предмет за изследване.

Важно е, подчерта накрая Папата, да се отговаря на етическите въпроси не на първо място от научната гледна точка, а от тази за човешкото същество, което трябва да бъде зачитано. Ако не се зачита този фундаментален морален критерий – заключи Бенедикт ХVІ – ще бъде трудно да се създаде едно наистина човешко общество, зачитащо всички същества, които го съставят, без каквато и да е разлика.