Светият Престол: STOP на кандидатите за свещенство с хомесексуални наклонности

"В светлината на Катехизиса на Католическата църква и в съгласие с Конгрегацията за Божествения култ и Дисциплината на Тайнствата" и "въпреки дълбокото уважение към тези хора", "Църквата не може да приема в семинариите или в религиозните ордени хомосексуалисти или имащите дълбоко вкоренени такива тенденции, или поддържат така наречената гей култура". Това се казва в публикуваната от Папския съвет за католическо възпитание "Инструкция за критериите при религиозното звание за хора с хомосексуални наклонности", одобрена от Папата.

"Свещеникът - подчертава документът- е сакрален израз на Христос, Пастира и Жениха на Църквата. Поради този свой специфичен облик, целия живот на свещеника трябва да бъде отдаден на Църквата и автентичното пастирско милосърдие. Ватиканският документ утвърждава, че "кандидата за свещеническото звание трябва да достигне зрялост в чувствата, за да бъде способен да има коректни отношения с мъже и жени". В тази переспектива въпросната категория хора "се намират в ситуация, тежко възпрепятстваща коректното отношения мъжду мъже и жени". Документът обръща внимание и на "негативните последствия от свещеническото ръкоположение на хората с трайно насадени хомосексуални наклонности". Когато обаче става въпрос за преходни хомосексуални тенденции, като например незавършен пубертет, те могат да бъдат преодоляни най-малко три години преди ръкополагането за дякон".

"Само желанието да се стане свещеник не е достатъчно - се казва в документа - и не съществува право да получи свещеническото ръкоположение. Компетенция на Църквата е да определи годността на онзи, който иска да се обучава в семинария ...и го призове към свещените Ордени на Църквата, ако прецени наличието на необходимите качества". Това касае най-вече духовния ръководител, който може да прецени дали кандидата има сексуални смущения, несъвместими със свещенството.

"Кандидатът за свещеник е първия отговорник за собствената си формация - допълва документа - и затова ще бъде непочтено да скрива своята хомосексуалност, въпреки всичко, за да достигне Свещенството. Подобно поведение не отговаря на духа на истината и верността, които характеризират онзи, който се смята призван да служи на Христос и неговата Църква".

Инструкцията прави разграничение между "хомосексуални действия и хомосексуални тенденции". Първите са "тежки грехове ....неморални и в разрез с приподния закон, вследсвие на което не могат да бъдат приети в никакъв случай". "Дълбоко вкоренените хомосексуалните тенденции" обаче, не са грехове, но въпреки това са "безразборни наклонности и често представляват доказателство за тях". Такива хора трябва да бъдат приети с "уважение и деликатност, като се избегне всеки опит за несправедлива дискриминация. Те са призвани да осъществяват Божията воля в собствения си живот и присъединят към кръстната жертва на Господ своите трудности".

Публикацията на документа коментира кард.Зенон Грохолевски, префект на Конгрегацията за католическо възпитание:

Какви са нуждите наложили публикацията на този документ?
Вестниците говориха за него, като за нещо изключително, но няма нищо необикновено в това нашата Конгрегация да публикува документи отнасящи се до свещеническото формиране. След Втория Ватикански събор са публикувани около двадесет подобни, засягащи различни аспекти от формирането в семинариите. Така например, документа за целибата и за свещеническото целомъдрие. Настоящият документ не е нов, защото по проблема за хомосексуалността Конгрегацията за Доктрина на вярата не веднъж се е произнасяла.

Какви реакции очаквате след публикуването на този документ?
Сигурно ще има реакции, но не по- различни от всички документи на Светия Престол относно хомосексуалността. Защото в основата си проблема е антропологичен и дълбоко свързан с Учението на Църквата. Обратно на някои твърдения, това не води до никаква дискриминация към хомосексуалистите, напротив, има документ публикуван от Конгрегацията за Доктрина на вярата относно пасторалната дейност сред тези лица. Всякаква дискриминация трябва да бъде абсолютно осъждана. Църквата обаче има право да определя какви трябва да бъдат нужните качества, за да се стане свещеник. Нима ще бъде дискриминация, ако в школа за пилоти някой страда от зашеметяване? Документът не е дискриминация на хората, а определяне на качества, които смятаме за необходими.

А що се отнася до свещениците с хомосексуални влечения?
Очевидно, тези ръкоположенията са валидни, защото ние не потвърждаваме тяхната негодност. Документът засяга възможностите: смятаме, че поради практически мотиви и от гледна точка на Учението на Църквата за неподходящо тези хора да станат свещеници, поради трудностите, които биха могби да породят, но опита ни показа обратното. Все пак, ако някои открие своята хомосексуалност след свещеническото ръкоположение, очевидно трябва да осъществи свещенството и трябва да може да живее в целомъдрие. Може би ще има нужда и от по-голяма духовна помощ.