Християни и евреи заедно да свидетелстват единния Бог и работят за мирното бъдеще

Това е призива на Бенедикт ХVІ в послание по повод навършването на 40-та годишнина от съборния документ за междурелигиозните отношения Nostra Aetate . “Тази годишнина ни предлага многобройни поводи, за да изразим благодарност към Всемогъщия Бог – пише папата – за свидетелството на всички ония, които въпреки комплексната и болезнена история и специално Холокоста, вдъхновен от неоезичестата и расистка идеология, работиха смело за помирението и по-доброто разбирателство между християни и евреи”. Бенедикт ХVІ нарича съборната декларация “нова епоха в отношенията между католици и евреи”, тъй като посочва “нуждата да се преодолеят предрасъдъците, недоразуменията, неуважението и враждебността”. Тя е “предизвикателство да се признаят общите духовни корени и се оцени богатото наследство на вярата в Единния Бог”. “Трябва да обновим усилията си, защото остава още много да се направи”, допълва Папата. Той припомня, че още от първите дни на своя понтификат и по време на Световния Младежки ден в Коьлн категорично е заявил да се продължи започнатия от Папа Йоан Павел ІІ диалог.

За председателят на Папския съвет за насърчаване междурелигиозния диалог – кард. Валтер Каспер този декрет на Втория Ватикански Събор е “революционен”, но и актуален: “Историята на отношенията с еврейството е белязана от значителни трудности и сериозни проблеми почти във всеки период, но има два главни принципа, които Nostra Aetate въвежда във двустранните връзки с еврейството: премахване на каквато и да е форма на антисеамитизъм и антиюдеизъм и подтвърждаване на християнските корени в историята и живота на еврейския народ. Исус – допълва кард. Каспер – е евреин, Майка Му – Мария – също, както и последователите на Христа – дванадесетте Апостоли.” Църковният йерарх определя: “с братята и сестрите евреи сме свързани и посредством общ монотеизъм; с десетте Божи заповеди и есхатологическата надежда, която обединява. Затова връзката между християнството и еврейството е единствена по рода си и е различна от тази с другите религии. Този документ – определя църковният йерарх – е от изключително значение и днес можем да кажем, че плодовете, които той е дал и продължава да дава не са нито минимални, нито обезкуражаващи.” Кард. Каспер изрежда някои от постиженията, като създаване на конкретни приятелски отношения, международни срещи и сътрудничество, смесени комисии между Рабинството в Израел и Светия Престол, богословски диалог и разбира се, всичко онова, което лично Йоан Павел ІІ постигна за братско приобщаване с юдеизма. Като споменава за посещението на Папата славянин в Синагогата в Рим и посланието, което Йоан Павел ІІ отправи от Стената на плача в Иерусалим, кард. Каспер допълва, че тези усилия и добра воля за разширяване на взаимните отношения не са преустановени при новото папство. “По примера на Йоан Павел ІІ и по неговите стъпки, се създават условия за сътрудничество между Светия Престол и Израел в каузата за зачитане на човешките права, за възпитанието на децата, за съхраняване на моралните ценности в семейството, в правосъдието и стремежа за мир. “Естествено е – определя Кард Каспер – че все още сме в началото на един дълъг и не лек път, но важното е новите поколения да приемат този дух и да живеят с надеждата, че те самите са в състояние да станат свидетели на постигнати общи блага. Важното е да сме убедени – определя в края Председателят на Папския Съвет за междурелигиозния диалог – че огънят на доброто сътрудничество и приятелство между християни и евреи трябва да остане запален, за да се предава от поколение на поколение в името на най-ценното благо, каквото е мирът”.