Мечтата на монс. Ронкали – бъдещият папа Йоан ХХІІІ – изразена преди 80 години в началото
на мисията му като апостолически визитатор в България, вече е реалност: малката католическа
общност да има свой храм в който да свиделства вярата си в Бога.
Божият храм, който носи името “Блажен Йоан
XXIII
” отвори за първи път врати за клир и верни на 22 октомври, събота, с тържествена
архиерейска света литургия.
Новопостроената черква се намира на територията на манастира на монашеска общност
сестри Евхаристинки на ул. "Монтевидео" 15 , кв. Овча купел в София. Той е разположен
на 412 кв.м. площ с капацитет от 200 седящи места. Автори на проекта са архитектите
Добрино и Светослав Димови. Превозни средства: авт. 260, 111, 73. Маршрутка: 27, 29,15.
Изборът на името “Блажен Йоан XXIII” е свързано с кратка предистория. Блаженият папа
Йоан XXIII, познат ни като монс. Анджело Ронкали, първи легат на Светия престол в
България, закупува мястото на което сега се намира новата черква. Строежът на Божия
дом започна в средата на 2001 г. Покойният папа Йоан-Павел II провъзгласи папа Йоан
XXIII за блажен на 3 септември 2000 г. Само седем месеца след това на
25
април
2001 г, беше направен първа копка за строеж на църква в обителта на сестрите от монашеска
общност сестри Евхаристинки и благославяне на мястото на. Специалната молитвена церемония
беше председателствана от
Председателя на епископската конференция на Католическата църква в България и Апостолическият
екзарх епископ Христо Пройков, в съслужение на тогвашния Апостолическия нунции архиепископ
Антонио Менини, секретаря на посланика на Светия престол, Викария на Апостолическия
екзарх отец Благовест Вангелов и отец Петко Вълов. Бъдещата тогава църква беше избрано
да бъде посветена на блажения Папа Йоан XXIII. За това и на мястото на бъдещия олтар
бе положен камък от родното място на блажения папа, подарен от монс. Лорис Капувила,
неговия някогашен секретар. В мястото под олтар беше положен и документ, който в деня
на богославянето подписаха Апостолическият Екзарх Епископ Христо Пройков, Апостолическият
нунций архиепископ Антонио Менини и настоятелката на сестрите от монашеска общност
сестри Евхаристинки сестра Агнеса Славова.
Церемонията:Монс. Христо Пройков, о. Благовест Вангелов и с. Максимилиана пред
микрофона на Ива Михалова:
****
Новият храм припомня посланието на "българския папа", което винаги е актуално. За
него говориг-н Иван Теофилов от в-к "Истина -
Veritas":
***
Папа Йоан Павел ІІ
(
из проповедта му за беатификацията на Йоан ХХІІІ, площад “Св.Петър”, 3 септември 2000г.
)
:
“Йоан ХХІІІ ще бъде запомнен от всички с усмихнатото си лице и двете широко разтворени
към света ръце. Колко много хора са били пленени от неговата душевна простота и богат
житейски опит. Новият полъх в Църквата, който донесе, не засяга само църковната доктрина,
а по-скоро начина по който тя да бъде прилагана; нов бе стилът му да говори и действа
, нова бе и симпатията с която привличаше както обикновените хора, така и могъщите
на земята. В този дух той учреди и Втория Ватикански Събор с който откри нова страница
в историята на Църквата: да накара християните да се почувстват призвани да разгласяват
Евангелието с обновена смелост и имат по-голямо внимание към “знаците на времената”.
***
Владимир Градев,
Посланик на България към Светия Престол
(
из словото му "Християни в тъмни времена"
при представяне книгата "Ронкали и Босилков за нова България "в Рим
)
:
“Ронкали пристига в София на 25 април 1925 г. непосредствено след атентата в катедралата
“Света неделя”, когато внезапно със смъртта на толкова невинни хора, се срина редът
и българското общество, изгубило своите устои, се оказа в продължение на дълги години
в плен на страха, несигурността и объркването, които днес след 11 септември обхванаха
хората по целия свят. Папа Ронкали дойде в България в онези тъмни времена, за да започне
тъкмо у нас апостолската си мисия на отваряне на Католическата църква към света, на
разширяване на нейните хоризонти, на превеждане на християнската истина на език, мислене
и начин на живот, който да може да бъде разбран от модерния човек. Днес ние знаем,
че той успя в своята мисия. Прекараните дълги години в България не бяха напразно и
дадоха добър плод. Той укрепи католическата църква в България и установи диалог с
православната църква. Още тогава той ратуваше за дълбоко и автентично общение между
братските християнски общности в апостолския дух и дар на единството, които характеризираха
неговата личност и му позволиха впоследствие да стане един католически, икуменически,
наистина световен папа”.