Заключителният документ от Синода на епископите: "Евхаристията - живия хляб за мира по света"

Евангелизиращата Църква, в началото на третото християнско хилядолетие, като огромен строеж за утвърждаване вярата у християните от всякаква възраст и по целия свят, чрез Евхаристията и за да приложат на практика в обществото евангелските ценности. Това е картината от заключителното послание на Синода на епископите, включително светлините и сенките, които днес дават надежди или безпокойства във висшите етажи на Универсалната църква.

Текстът на посланието бе представен във Ватиканския пресцентър. Той е преведен на пет езика и съдържа 26 параграфа, които обхващат Църквата и света: от утвърждаването на евхаристичната доктрина и опровергаването на литургичните злоупотреби до нуждата да се утвърди смисъла на сакралното, чиято загуба е едно от големите злини на съвремието, тъй като отнема силите за евангелизацията на петте миларда души на планетата, които все още знаят кой е Христос. Църквата на ХХІ-вия век , основана на смъртта, страданието и възкресението на Христос, е част от съвременното “глобално село” в което социалното неравновесие и природните бедствия предизвикват страх и се нуждаят от отговор.

В посланието епископите отправят топъл поздрав към Църквата в Китай и нейните епископи , четирима от които бяха поканени от папата, но не можаха да участват в работата на Синода. В панорамен поглед към света, кардинали и епископи потвърждават вниманието си към огнищата на насилие в Близкия Изток и Африка, крайната бедност и социалната несправедливост в Латинска Америка и Азия и разобличават религиозното безразличие в Западна Европа. Те призовават държавните ръководители да бъдат съпричастни с човешкото достойнство, да защитават живота още от неговото зачатие и да насърчават човешкия и социалния прогрес.

В переспектива на темата на Синода, “Евхарисията – извор и кулминация в живота и мисията на Църквата, синодалните отци споделят задоволство от някои положителни страни в живота на съвременната Църква: обновеното съзнание за неделната литургия; увеличаване на религиозните звания, благодарение на Световните младежки срещи. Но също така и обратната страна на медала и предизвикателсвата за бъдещето. “Никой не трябва да смята че има господство над литургията в Църквата – се казва в посланието - тъй като епископи и свещеници са първите които поставят в центъра на религиозната практика Тайнството на помирението. Те насърчават вярващите към последователност във вярата и пасторалната дейност за свещеническите звания, чийто недостиг поставя в опасност много области за отслужване на Евхаристията”.

В параграфа, посветен на икуменизма, синодалните отци призовават братята и сестрите от всички конфесии да се молят, за да узрее момента за пълното и видимо единение на Църквата, чрез отслужването на Евхаристията. Те подчертават в посланието активното участие на Католическата църква за икуменическата кауза, но също така припомнят актуалната и белознена невъзможност за взимане на причастието от ония братя и сестри от другите конфесии, които не са в пълно общение, според действащите църковни норми на Католическата църква.

Част от документът е посветен на разведените и повторно сключилите брак, които нямат правото да взимат Светото причастие, като ги приканват да не се чувстват изключени от живота на Църквата и участват в неделните литургии. Общо към всички семейства, те споделят съзнанието за несигурността и трудностите, заплашващи тази институция и ги окуражават да съхранят навика за участие в Евхаристичната литургия.

Последните параграфи от посланието са призиви към отделните категории в църковната структура: към свещениците – да бъдат като Бенедикт ХVІ “смирени служители на Божията нива”; към висшите йерарси – да бъдат “действащи лица за едно плодоносно служение”; към младежите – да бъдат “утринни часовои” в света и развиват положителните ценности.


Посланието завършва с две икони: християните мъченици в Северна Африка от ІVв., на които се приписва прочутата фраза ”Без неделята не можем да живеем” и на христовите ученици от Емаус, които говорят за централното място на Евхаристията и възкръсналия Христос и за радостта от единението.

Финалният акорд на Синода: присъствието на Йоан Павел ІІ в синодална зала бе отбелязано по особен начин – всички участници получиха икона с образа на Божия раб Йоан Павел ІІ, включваща м о литва на различни езици и реликва от дрехите на покойния папа.