2005-10-19 17:43:27

Евхаристията - спасителен диалог с Бога


Цикъл размишления от дякон Иван Иванов, асистент по литургика в Богословския факултет в София и служител в храм-паметник "Ал.Невски". Дякон Иван е възпитаник на Папския инситут за източни науки в Рим и бе преводач от православна страна на Папа Йоан Павел ІІ по време на посещението му в България. Цикълът съвпада със закриването на Годината на Евхаристията, обявена от покойния Йоан Павел ІІ.RealAudioMP3

Какво е общуването в Литургията?

Основна тема на нашите размисли е връзката между Бога и човека, която е във формата на един литургичен диалог, чиято най-важна проява е E вхаристията. Този диалог преминава през историческата апробация на времето от Христос до нас. Участието ни в този спасителен диалог ни дава възможност да общуваме с Бога и с ближните, и да пребъдваме в благодатта. Този диалог е постоянен и непрекъсващ процес, който се осъществява в живота на човека и носи своята динамика, както вътре в храма по време на извършване на тайнството, така и извън него.

В съвремието вече съществуват много форми на общуване и диалог, които от една страна дават възможност на хората да се чувстват по-близки и информирани, а от друга ги оголват духовно и осъществяват само едно повърхностно и непълно общуване, което носи своите негативни последствия върху личността. Затова казваме, че съвременният човек е навсякъде, но и никъде, с всички едновременно, но и съвсем сам, външно щастлив, но дълбоко в себе си нещастен. В Литургията, в евхаристийния диалог и в благодатното общуване между християните това е невъзможно. Ако ние можем да осъзнаем силата на това благодатно общуване между нас и Бога и между нас самите, ние нито за миг няма да излизаме от храма и ще пребъдваме в молитва, за да се молим и благодарим непрестанно и, както ни съветва Псалмопевеца „да пребъдвам в дома Господен през всички дни на живота си, да гледам Господнята красота и да посещавам неговия свети храм” (Пс. 26: 4). Нашето общуване се осъществява в името на Иисус Христос нашият Спасител и Бог, защото „чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва” (Евр. 13: 15). Сам Христос казва: „където двама или трима са събрани в Моето име, там Съм и Аз посред тях” (Мат. 18: 20).

Какво е „евхаристиен диалог”? Кой и как ни насочва към този вид общуване?
Евхаристийният диалог се открива в молитвите на много писмени литургически паметници. Тези първи молитвени текстове представят част от текста на евхаристийната молитва на древната Църква, което се доказва например от „Апостолското предание” от началото на III век (преписвано на св. Иполит Римски) и „Апостолските постановления” от IV век, както и във всички други древни анафори. Интересното е, че там се открива текст на св. ап. Павел от 2 Кор. 13: 13, който стои в началото на Литургияата на верните т.нар. евхаристийна молитва във почти всички анафори. Тектът на св. ап. Павел „Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас. Амин” се явява автентично свидетелство за извършването на тайнството Евхаристия в ранната епоха от историята на Църквата и може спокойно да бъде наречен – евхаристийно послание. Голяма част от този текст се открива и Новозаветните послания на св. ап. Павел, което го прави още по-свещен.
Това „евхаристийно послание” на св. ап. Павел почти буквално се открива в всички анафори на Църквата на Изток и на Запад. В началото през първите три века Евхаристията, както свидетелстват изворите, е извършвана по примера на онази протоанафора, която Христос извърши на Тайната вечеря. Предаването на евхаристийните думи е ставало в рамките на апостолското предание и в повечето случаи молитвата за благословението на хляба и благодарението над чашата е била импровизирана. Евхаристията се е извършвала от апостолите и техните ученици веднага след славното възкресение на Господ Иисус Христос „И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб...” (Деян. 20: 7). Началния текст от Евхаристийния диалог разкрива възможостта на човек да получи благодатта на Бога и да живее със силата на тази благодат.

Защо е интересен за нас този начален текст от канона на Евхаристията?
Този текст показва една форма на диалог между Бога и човека. Евхаристийния диалог е благодатна форма на общуването между Бог и човек и между човек и човек, за което свидетелстват и често повтаряните думи „Мир вам”, които Иисус Христос отправя към апостолите след Своето възкресение и отговорът от народа „и на твоя дух”. Чрез този диалог се разкрива и една от първите вероизповедни формули на Църквата, чрез която се е предава живата вяра в Светата Троица. Вяра в благословението, което християнинът получава от Отец, от Сина и от Светия Дух. Това послание има тринитарен и сотириологичен (спасителен) характер.

Каква тайна разкриват Павловите думи на съвременния християнин?
Думите „Благодатта на нашия Господ” разкриват цялото спасително дело на Иисус Христос, Който се въплъти, живя между човеците, пострада, умря и възкрасна. Благодатта и животът се предават чрез Него „благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа” (Йоан 1: 17) и в Неговото име, както казва евангелският текст: „А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име” (Йоан 20: 31). Това се доказва и от Деян. 15: 11 „Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим”. Думите на св. ап. Павел разкриват същността и дават основните моменти на тайнството Евхаристия, чиито текст образно се разделя на две части – възпоменателна (анамнетична) и призивателна (епиклетична). В първата част от Павловото благословение акцентът пада върху възпоменателната част от текста на анафората, който се развива върху основата на новозаветните думи, произнесени от Господ на Тайната вечеря: „Това е Моето тяло” и „Това е Моята кръв” , „Това правете за мой спомен” (Мат. 16: 26-28; Марк 16: 22-25; Лука 21: 19-20; 1 Кор. 11: 26).
Силата на тези думи е в това, че те са изречени лично от Господ по време на вечерята Му с апостолите, време в което се извършва и актът на утвърждаването на апостолската колегия. Те са достойните да се нарекат апостоли, защото отдават живота си като Христос и в Негово име, за разлика от недостойните, които ще бъдат прокълнати заради делото на предателството. Важността на думите „Това е Моето тяло...” и „Това е Моята кръв...” се подчертава и от факта, че Господ Иисус Христос използва сегашно време, т.е. сега, а не в миналото или в бъдещето. В този момент Христос дава на апостолите Своето Тяло и Кръв. Той не казва „Това беше” или „ Това ще бъде Моето тяло и кръв”. Всичко се извършва пред очите на апостолите в момента, „когато бяха седнали на трапезата и ядяха” (Марк. 14: 18) заедно с Христос. Сега за последен път Той участва с тях на тази велика и нова пасхална вечеря: „И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си” (Мат. 26: 29). Иисус Христос, като Богочовек антиципира (...)онова, което ще се случи след три дни с Него – разпятие, смърт и възкресение.

Как можем да си представим този велик и тайнствен момент, в който Господ учредява и запечатва със своята благодат Евхаристийното тайнство. Как ние човеците с нашите сетива и представа за времето можем да си представим този момент?
За нас това е трудно, но не невъзможно, както за Бог не е трудно и невъзможно да спре времето и да извърши тайнството. Времето за Бога не е подвластно на физическите закони, с които ние сме свикнали да отмерваме времето на живота си и да различаваме миналото, настоящето и бъдещето. Времето за Бога е вечност и се простира в безкрайността на Неговата непостижимост. Нашето докосване до Бога във времето, става единствено и само чрез общението ни с Иисус Христос, въплътилият Се Син Божий, с Неговото пречисто Тяло и Неговата пречиста Кръв. Ние влизаме във вечността, когато приемаме Христос и се причастяваме с Него „А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден” (Йоан. 6: 53-54) . Христовата изкупителна жертва обхваща всички човеци през вековете преди Него и след Него, но от благодатните спасителни действия на тази жертва се ползват само ония, които повярват и се кръстят в името на Отца и Сина и Светия Дух, които вършат делата на любовта, доброволно се разпват с Христос и възкръсват с Христос „за да позная Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му” (Фил. 3 :10).

Какво означават думите от втората част на евхаристийното послание на св. ап. Павел?
Чрез фразата „любовта на Бога и Отца” се прави връзката между първата част на павловите думи възпоменателната и втората част призивателната . Чрез благодатните дарове, получени от изкупителната смърт на Христос се разкрива великата Божия любов към човеците. Отправени към всички вярващи тези думи ни напомнят и за основните Христови заповеди, които ние, християните, трябва да изпълняваме, за да придобием живот вечен. На въпроса на законника „Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?” Христос отговаря: „възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си” (Мат. 22: 37-39).

Как да разбираме заповедтта да обичаш Бога с всичката си душа, с всичкото си сърце и с всичкия си разум, с всичката си сила и да обичаш ближния като себе си?
Любовта е най-съвършенната християнска добродетел, която помага на човека да живее в мир и хармония, във вяра и добротворство. Любовта издига човека и му дава възможност да се докосне до Божията благодат. „Защото Бог е любов. И който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога” (1 Йоан 4: 7-8). Любовта към Бога е истинска и пълна, когато е отправена и към другите човеци - нашите ближни и нашите врагове. Любовта към Бога и към ближния поставя човека на висок духовен пиедестал, защото го въздига към Бога като Творец на всичко и го приближава до тайната на творението. Чрез любовта човек става съработник на Бога в неговото творческо дело. Чрез любовта човек създава живот. Любовта на Бога и Отца е най-великия дар, който ние получаваме като участваме в Евхаристията, защото „Любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения ни Дух Свети” (Рим. 5: 5). Свети апостол Павел в 1Кор. 13: 4-8 разкрива истинските прояви на любовта, които помагат по пътя на нашето усъвършенстване и богоуподобяване: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада” .
В тези думи се затвърждава връзката между вяра и любов, вяра която е жива само чрез проявите на любовта към Бога и към човеците.

Защо съвременният християнин има нужда да общува благодатно със Светия Дух, да бъде в кинония с Бога и да получава освещаване от Него?
Общението с Бога в любовта е всъщност общение на човека с Неговата благодат. Това се доказва от третата част на павловото благословение, която е призивателната част (епиклетичната), в която се разкрива силата на благодатните дарове, получени от общението ни със Светия Дух, Който изпълва и оживотворява цялото творение и най-вече човека. Духът Божии участва в творческия акт, в създаването на човека. Духът Божий присъства навсякъде в живота. Това Негово присъствие е жива Петдесетница, чието начало започва след възнесението на Господ, когато с благодатните Му дарове се освещава и основава Църквата. Господ Иисус Христос изпраща своите апостоли на проповед „като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал” (Деян. 1: 2), а Светия Дух ги съпътства навсякъде и така се разпространява светлината на Евангелието, защото Спасителят е светлината и ние се спасяваме чрез Него „Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота” (Йоан. 8: 12). Ние хората се обновяваме и приобщаваме със Светия Дух по време на всички тайнства на Църквата.

Защо участието ни в Тайнствата на Църквата води до нашето духовно и телесно претворяване и спасение?
Да наистина, Бог претворява човек и чрез благодатта му дава все повече сили, за да достигне спасение. Човек, който вярва в благодатните дарове, получени от тайнствата всеки път се обновява и възраства като нова твар в Господа.
В Тайнствата ние се претворяваме и запечатваме с благодатта на Светия Дух. При тайнството Кръщение ние се претворяваме в нова твар, умираме за греховете и възкръсваме за живот в Христа в името на Светата Троица. По време на тайнството Миропомазване ние се запечатваме с благодатните дарове на Светия Дух и се претворяваме в съсъд на Бога, в който няма петно и нечистота. Апостолът наставлява „всеки от вас да умее да запазва своя съсъд в светост и чест, а не в пехотна страст, както и езичниците, незнаещи Бога” (1Сол. 4: 4-5).
По време на тайнството Евхаристия принесените дарове – хляб и вино се претворяват в сакраменталното Тяло и Кръв Христови, а ние се претворяваме в част от това Тяло т.е. от Църквата. Чрез участието ни в Евхаристията ние се утвърждаваме като нейни членове. По време на тайнството Свещенство достойните мъже, избрани от църковната община, се претворяват в нови служители на Бога, и придобиват благодатта и силата да принасят от името на народа пред Божия престол. Чрез тайнството Брак свободно пристъпилите, според законите на любовта, мъж и жена се претворяват в едно цяло, в едно тяло пред Църквата и Бога. В тайнството Изповед ние се претворяваме чрез покаянието и от грешни и паднали човеци се въздигаме с нови духовни сили, за да продължим по пътя на нашето спасение. По време на тайнството Елеосвещение ние се претворяваме от болни – духовно и телесно слаби, отдалечили се от Бога, в здрави личности духовно и телесно обновени и изцелени в името на Иисус Христос.

Защо участието в Евхаристия и общението със Светия Дух са взаимносвързани?
Общението със Светия Дух ни съпътства още от времето на нашето раждане. Точно поради това св. ап. Павел отправя призива благодатта на Светия Дух да бъде с всички нас през всички дни на нашия живот. Живота на християнина се състои в участието му в св. Евхаристия, в общението му със Светия Дух и получаването на „печат на Живия Бог” (Откр. 7: 2). Участието в Евхаристията е участие в постоянната Петдесетница, в постоянно облагодатяване от Светия Дух, което е истински залог за нашето спасение. Ако няма Евхаристия, няма вкусване на спасителното Тяло Христово, няма Петдесетница, няма Църква.
В призивателната част от Евхаристията свещенослужителят моли и призовава Бог Отец да изпрати Светия Дух върху нас, които принасяме, и върху принесените дарове. Призовава се Бог Отец да претвори, освети, благослови и направи предложените дарове в светото тяло и светата кръв Христови, които са сакраменталното тяло на Господа, а нас да утвърди в едното тяло, което е Църквата Христова. Призивателната част, както в Литургията се съдържа и във всички други тайнства, което показва - първо, че Църквата литургически изповядва своята вяра в Светия Дух, като осветителна и извършителна сила и че във всяко тайнство се повтаря Петдесетницата, и второ, че в древност всички тайнства са били свързани с Евхаристията.
Евхаристията е най-великото тайнство, въз основа на което се изгражда животът на Църквата, и посредством което се освещава и благославя всеки човек и цялото творение на земята. В Евхаристията ние ставаме съучастници в Божията слава благодарение на съприкосновението ни с жертвата Христова и общението със Светия Дух. Затова думите на св. ап. Павел поставят началото на Диалога, като общение между Бога и човека, и между самите хора. Тези Павлови думи са неговото благодатното евхаристийно послание към всички християни - свещенослужители и миряни.







All the contents on this site are copyrighted ©.