Споменът на Бенедикт ХVІ за Йоан Павел ІІ в интервю за полската телевизия

На 16 октомври 1978г. кард. Карол Войтила е избран за Папа с името Йоан Павел ІІ и от този ден в продължение на 26 години ръководи Универсалната църква заедно с кардиналите и епископите. Между кардиналите – избиратели е настоящия папа Ратцингер за когото Йоан Павел ІІ пише в своята книга “Станете, да вървим”: “Благодаря на Всевишния за присъствието и помоща на кардинал Ратцингер. Той е верен приятел”. Отношението и спомена на Папа Бенедикт ХVІ за своя предшественик е основната тема в интервюто на о.Анджей Майевски, отговарящ за католическите програми в Полската национална телевизия и бивш директор на полската скеция при Радио Ватикана:
Свети Отче, как започна това приятелството и кога се започнахте с кардинал Карол Войтила?
Започнах се лично с него преди Конклава през 1978г. Разбира се, бях чувал за кард. Войтила още по време на кореспонденцията между полските и германските епископи пез 1965г. Тогава германските епископи ми разказаха за големия приноса на краковския архиепископ, вложил душа в тази историческа кореспонденция. Като студент бях чувал за неговата философия и величината му като мислител. Но както казах, първата личната ми среща с него бе преди Конклава. От начало усетих голяма симпатия и благодарение на Бог, незаслужено, кардинала ми дари своето приятелство още от самото начало.Благодарен съм за това доверие без моя заслуга. Виждайки го как се моли, разбрах и видях, че той бе човек отдаден на Бога. Това бе и моето общо впечатление: човек, който живее с Бог, дори в Бога. Впечатли ме неговата сърдечност, лишена от предрасъдъци, с която ме посрещна. На предварителните срещи за кардиналския конклав няколко пъти се изказах, но и имах възможността да усетя мащаба на неговата мисъл. Така, без много думи, се роди това приятелство, идващо от сърцето и веднага след избора му за папа ме повика няколко пъти в рим да разговаряме, а накрая ме избра за Префект на Конгрегацията за доктрината на вярата.

Тоест , изборът и назначението в Рим не бе изненада за Вас?
В началото ми бе малко трудно, тъй като още в началото на моето епископско служение, на церемонията в Мюнхенската катедрала, поех един дълг с тази епархия, почти като бракосъчетание, а някои подчертаваха че след десетилетия аз бях първия местен епископ в епархията. Чувствах се много задължен и свързан с тази епархия. Освен това, имаше трудни проблеми и не исках да оставя епархията без да ги разреша. За всичко това говорих със Светия Отец, който откликна с голямо доверие и много бащински. На края се убедих, че това бе божията воля.Така можах да приема поканата и голямата отговорност, която надвишаваше моите способности. Но с вярата в бащинското благоволение на Папата и с помоща на Светия Дух, можах да приема.

И това продължи повече от 20 години...
Да, дойдох в Рим през феврурари 1982г и това продължидо смъртта на Папата през 2005.

Кои, според Вас, Свети Отче, са най-важните моменти от понтификата на Йоан Павел ІІ?

Бих посочил две гледни точки: едната extra - към света и другата intra - към Църквата.Относно първата, струва ми се че Св.Отец със своите слова, личност, присъствие и способност да убеждава, създаде нова чувствителност към моралните ценности и важността на религията в света. Това помогна за създаването на откритост и нова чувствителност към религиозните проблеми и за необходимосттта от религиозното измерение в човека и най-вече за неимоверното нарастване важната роля на Свети Петровия применик в Рим. Въпреки различията и въпреки признанието им от страна на Папата, всички християни признаха че той е говорителя на християнството. Както никой друг на света , можа да говори от името на християнството на планетарно ниво и да даде глас и сила на християнската действителност в съвременния свят. Но също така и за нехристияните и за другите религии той бе говорител на големите ценности на човечеството. Той успя да създаде атмосферата на диалог между големите религии и общо чувство за отговорност, но също така че насилието и религиите са несъвместими и че трябва да търсим пътищата на мира в обща отговорност за човечеството. Колкото до погледа към Църквата, бих казал преди всичко,че Йоан Павел ІІ успя да ентусиазира младежите към Христос. Това е нещо ново, ако си помислим за младежките движения от 1968г . и седемдесетте години. Да ентусиазира младежите към Христос и Църквата можеше да го направи само човек с такава харизма. Само той можеше по такъв начин да мобилизира младежта по света за каузата на Бога и за любовта на Христос. В Църквата той създаде и нова любов към Евхаристията.Все още се намираме в учредената от него Година на Евхаристията; той създаде нов смисъл за величието на Божественото Милосърдие; той дълбоко проникна в любовта на Дева Мария и така ни поведе към една интериоризация на вярата, но заедно с това с по-голямо въздействие. Разбира се и неговия съществен принос за промените през 1989г. и падането на реалния социализъм.

Какво Ви правеше впечатление по време на срещите и разговорите с Йоан Павел ІІ и по-специално последните в неговия живот?

Последните ми срещи с него бяха на 5 и 6 февруари в болницата "Джемели" и един ден преди смъртта му в неговата стая. По време на първата среща Папата видимо страдаше, но беше изцяло в съзнание и присъстващ. Посетих го по работа, тъй като имах нужда от някои негови решения. Въпреки болките, той следеше сголямо внимание това което казвах. С малко думи ми съобщи своите решения, благослови ме, поздрави ме на немски, потвърждавайки своето доверие и приятелство. За мен бе вълнуващо да видя от една страна как понася страданието с Господа и за Господа, а отдруга да видя как отново заблестява неговото вътрешно спокойствие и пълно съзнание. На втората среща страданието му изглеждаше още по-видимо и бе заобиколен от лекари и приятели. Все още бе всъзнание и ми даде своя благослов. Не можеше много да говори. Неговото спокойствие в страданието бе за мен голям урок и най-вече умението да вижда и усеща божиите ръце и пълното отдаване на волята на Всевишния Господ. Въпреки видимите болки, той бе спокоен, защото беше в ръцете на Божествената Любов.

По време на литургията на 20 април т.г. Вие казахте следните думи за Йоан Павел ІІ: "сякаш той силно ми стиска ръката, виждам неговите радостни очи и чувам неговите думи, които лично ми каза: "не се страхувай!". Свети Отче, продължавате ли да усещате присъствието на Йоан Павел ІІ в своя живот и по какъв начин?

Разбира се. Бих искал да допълня, че неговите 14 енциклики, множество пастирски писма и още много други неща представляват много богато наследство, което все още не е достатъчно асимилирано в Църквата. И смятам именно за моя съществена и лична мисия да не издавам много нови документи, а да спомогна документите на Йоан Павел ІІ да бъдат разбрани, защото те са безценно богатство и автентична интерпретация на Втория Ватикански събор. С тях той ни помага да бъдем истинска Църква в настоящето и в бъдещето. Папата винаги ми е бил близък със своите текстове: аз го чувам и виждам да говори и мога дълго да диалогирам с него, защото с тези думи той винаги ми говореше, познавам произхода на много текстове и дискусиите ми с него. Естествено, думите не са само текстова близост, а по-скоро с личността и зад написаното усещам самия Йоан Павел ІІ. Чувствам човека, идващ от Господа и който все повече се доблигжава до Него, усещам неговата близост от небето и помоща да се доближа до Господа. Затова се стремя да навлеза в неговата молитвена атмосфера и любов към Господа и Дева Мария.Така съществува един постоянен диалог и близост по един нов и много дълбок начин.

Свети Отче, очакваме Ви в Полша и много хора се питат кога Папата ще дойде?

Да, имам намерение да дойда в Полша, ако Бог желае и ако времето ми го позволи. Говорих с монс. Станислао Дживиш и датата кято ми посочи е за месец юни, който е най-благоприятния период. Естествено, всичко трябва да бъде организирано от компетентните инстанции. В този смисъл, говорим за намерение, но ми се струва, че следващия юни, ако Господ позволи, ще мога да посетя Полша.