Eвреи и католици към взаиморазбирателство и откровен диалог

Радост, вълнение, задоволство – това са чувствата, които придружават Бенедикт ХVІ при първото му международно апостолическо пътуване в родната Германия. Вчера следобед той участва в младежкия празник по река Рейн, а следобед посети коьлнската катедрала, където се съхраняват реликвите на Тримата Царе от Изтока.Тази сутрин в резиденцията Hammerschmidt в Бон папата се срещна с германския президен Кьолер; а следобед в църкавата Свети Пантелеон се срещна със семинаристи. Събитието на деня обаче, бе посещението му в Синагогата в Кьолн – най-старото седалище на еврейската общност в Германия. Папата изрази безпокойство и предупреди за “бдителност” пред новите “сигнали за антисемитизъм” и “нови форми на враждебност” към чужденците. Той прикани евреи и католици към по-голямо взаимоопознаване и откровен диалог в който не се умаловажават разликите, а заедно да гледат напред към бъдещето, решавайки общите задачи.


Под звуците на “шалом” Папата бе посрещнат в Синагогата. Там го очакваха равина НетанелТелтелбаум, придружен от четиримата председатели на общността. В поздравителното си слово равина подчерта, че посещението на Папата е крачка напред към мира за всички народи по света и че е знак срещу антисемитизма, проявил се в миналото.След посещението си в мемориалната зала, припомняща 6 млн. жертви и 11 хиляди мъченици на нацизма, Бенедикт ХVІ произнесе слово в което осъди това “нечувано криминално престъпление:"Тези ужасни събития от миналото трябва да разбудят съзнанието, да послужат за премахване на конфликтите и призоват към мир”.

Светият Отец подчерта и 60-та годишнина от освобождението на нацистките лагери на смъртта, която се навършва през настоящата година: “Трябва да си спомним за Бог и неговия мъдър план за света, който е създал, защото, както предупреждава книга на мъдростта, Той обича живота”. Папата се позова и на 40-та годишнина от публикацията на съборната декларацияNostra,открила нови переспективи в еврейско-християнските отношения и диалога на солидарността. Той подречта общите корени и богатото духовно наследство между двете религии, както и присъдата над расовата омраза и преследванията срещу евреите във всяка епоха. Оттук и неговия призив за една “съзнателна Църква, която има за дълг да предава катехизиса на толерантността, уважението и приятелството между всички народи, култури и религии”.

Бенедикт ХVІ отправи призив за диалог, конкретно очертавайки неговите контури:”За да бъде откровен, каза папата , този диалог трябва да не премълчава съществуващите различия или да ги умаловажава: напротив, именно в тях трябва да се взаимно да се уважаваме”. Папата насърчи за “преоценка” и нови стъпки напред в богословския диалог между еврейската и християнската религии.

В това общо духовно наследство Папата изтъкна Декалога: “десетте Божи заповеди не са бреме, а указател по пътя към успешния живот”. Това е особено важно за младежите за които Декалога може да бъде “светилник в техния път” . Сътрудничеството между евреи и християни може да бъде в защитата на човешките права, сакралността на живота и мира по света. “Младежи и възрастни имат отговорността да предават този светилник на надеждата, който Бог е поверил, както на евреи, така и на християни, подчерта Папата, за да не могат никога силите на злото да доминират, а бъдещите поколения, с помоща на Бог, да изградят един по-справедлив и мирен свят в който всички хора имат еднакво право на гражданственост”.

Общността на синагогата в Кьолн е най-древната еврейска общност в Германия, споменава се още през 321 г. Синагога е съществувала със сигурност през 1040 г. По време на кръстоносните походи евреите са преследвани, въпреки че архиепископът се е опитвал да ги защити. През 1349 г. по време на една чумна епидемия – еврейският квартал е нападнат отново и никой не оцелява. Един век по-късно кметската управа решава да изсели всички евреи от Кьолн. До края на 18 в. евреите не са имали правото да живеят в града. През 1801 г. е основана първата еврейска общност, която постепенно нараства и през 1933 г. е брояла 20 хиляди души. Повече от 11 хиляди са убити от нацистите, останалите забягват. През 1945 г. дна малка група оцелели след Холокоста основава общността, а на 20 септември 1959 г. е открита възстановената синагога. Днес еврейската общност в Кьолн е една от най-големите в Германия и брои повече от 4000. 80% от нейните настоящи членове са дошли в града след 1989 г. от страни от бившия Съветски съюз.