Първото интервю на Бенедикт ХVІ в неговия понтификат

Светият Отец отговаря на въпросите на отговорника на немската програма на Радио Ватикана, о. Еберхард фон Геминген, зададени в апостолическата резиденция Кастел Гандолфо. Освен темата за Световния младежки ден, интервюто предлага вижданията на папата за отношението между Църква и общество, кризата на ценностите, мъдростта на вярата, младостта на Църквата и екуменизма. Интервюто с Бенедикт ХVІ ще бъде предадено от 40-те езикови редакции в Радио Ватикана, включително на китайски, руски и арабски език:


Свети Отче, на 25 април казахте: "щастлив съм, че ще отида в Кьолн". Щастлив, защо?
По много причини. Преди всичко, защото прекарах много хубави години в този град и за мен ще бъде удоволствие отново да споделя неговата атмосфера на откритост към света и към всичко с което е свързан. Освен това, защотото Божието Провидение пожела първото ми международно апостолическо пътуване да бъде именно в Германия: никога не бих се осмелил да го организирам, но щом Бог подрежда нещата така, имаме правото да се радваме! И още, защото това първо международно пътуване има за цел да се срещна с младежите от цял свят. ..Срещата с млади хора винаги е хубава, защото въпреки многоборйните им проблеми, със сигурност носят в себе си много надежда, много ентусиазъм и очаквания: младежите носят у себе си динамиката на бъдещето! След срещата с тях се чувстваш с нов заряд, по-радостен и по-открит. Това са някои от причините, които с течение на времето увеличиха и укрепиха радостта ми.

Ваше Светейшество, кое е специфичното послание което носите на всички младежи, отиващи в Кьолн? Кое е най-важното, което искате да им кажете?
Бих искал да им кажа, че да си христянин е много хубаво! Общо разпространената идея е, че христяните трябва да съблюдават безкрайно много заповеди, забрани, принципи и други, което прави християнството тежко и обременяващо и живота е по-свободен без този товар. Аз обаче, бих искал да кажа ,че да бъдеш подкрепян от една голяма Любов и от Откровението не е бреме, това са крилата на християнството. Това ни дава пълнотата и най-вече общението, тоест, че като хрсистияни никога не сме сами: на първо място е Бог, който винаги е с нас; след това общността, която върви към бъдещето и винаги има един план: за всичко това си струва да се живее. Това е радостта да бъдеш християнин: ще бъде хубаво и справедливо и да се вярва в това!

Свети Отче, да бъдеш папа означава да бъдеш “сторител на мостове” ( pontifex ). Църквата се опира на античната мисъл, а вие ще се срещнете с една ентусиазирана младеж. Възможно ли е да се построи мост между тази антична мисъл, включително с Папата, и новото поколение – младежта?
Ще видим доколко Господ ще ми помогне в това начинание!Все пак, мъдростта не е нещо затворено и статично, както и се приписва. За мен мъдростта е по-скоро разбирането на онова, което е важно; погледа, който вижда същественото. Очевидно, младите трябва още “да се учат” да живеят живота, но искат сами да го открият, а не да го имат на готово.Може би точно тук се крие противоречие. Същевремнно обаче, мъдростта помага да се разбере променящия се свят, защото въпреки новите условия и контексти, помага да се разбере същественото, за да може после да бъде приложено на практика. В този смисъл, да се говори, живее и вярва в нещо, което е дарено на човечеството не е нещо дадено на готово, а отговаря на динамизма на младежите, които искат голямото и тоталното. Това е мъдростта на вярата: не признаването на голямо количество от детайли, което е необходима характеристика за една професия, а признаването на същественото в живота, отвъд детайлите – как да бъда Личност и как да изградя бъдещето.

Ваше Светейшество, неотдавна Вие казахте, че “Църквата е млада”. Какъв смисъл влагате в това?
В тясно биологичеси смисъл, защото към нея принадлежат много младежи, но също защото нейната вяра извира от Бог, тоест, извора на всичко ново и обновяващо. Защото същинския Бог е създател на младостта и на живота. И ако вярата е негов дар, тогава тя е жива вода, която винаги ни се дарява. От наша страна можем да отдадем тази живителна сила на света в който живеем, а тогава и Църквата ще има силата да се подмладява. Един от бащите на Църквата бе казал, че с течението на времето, изненадващо, тя не острарява, а става все по-млада, защото винаги се среща с Христос – извора на младостта, на новото, на свежата сила в живота.

Какво място заема екуменизма на младежката среща в Коьлн?
Съществува доколкото задачата единството да обгърне цялата Църква. А когато вярата е живяна и изповядвана на първи план, тогава се превръща в импулс за единение. Очевидно, екуменическия диалог не влиза вдневния ред на Кьолн, защото това е среща на католическите младежи от цял свят с младежите, които не са католици, но искат да чуят от нас отговора на своите въпроси. Мисля, че екуменическото измерение може да съществува в отделните срещи между самите младежи. Аз ще се срещна с нашите братя от Евангелистката църква: за съжаление програмата не позволява по-дълга среща, но достатъчна за да обмислим как да вървим нарпед. С удоволствие си спомням първото посещение на Йоан Павел ІІ в Германия. В Майнц на една маса с него бяха представителите на евангелистката общност, а резултата от срещата бе учредяването на Комисия, която по-късно подписа Общата декларация за Оправданието. Мисля че е много важно единството винаги да има централно място в нашето християнско битие, а не само при определени срещи; затова и направеното от името на нашата вяра ще има екуменически смисъл.

За съжаление, в някои богати европейски страни се проявава отдалечаване от Църквата и от вярата, най-вече от младежите. Какъв отговор може да се даде на младежите за смисъла на живота, за да кажат: “ето какво прави Църквата за нас!”
Очевидно, всички искаме да представим на младежите Евангелието по такъв начин, за да го разберат и получат очакваното послание. Наистина в модерните западни общества има много баласт, който ни отдалечава от християнството; вярата и Бог изглеждат далечни...Животът е пълен с възможности и задачи... и тенденциозното желание на младежите е да бъдат господари на своя живот и го изживеят максимално, според своите възможности... Мисля си за Блудния Син за когото живота в бащиния дом е скучен. След това се досеща, че живота му е празен и всъщност е бил свободен и голям, когято е живял в бащиния дом! Мисля, че сред младежите се разпространява усещането, че всички предложени удоволствия, целия пазар за свободното време, всичко което може да се купи и продаде в края на краищата не може да бъде “всичко”. Някъда трябва да има нещо “повече”. Оттук и големия въпрос: Какво е същественото? Не е всичко онова, което имаме и което можем да купим! Тогава идва и така наречения “пазар на религиите”, който по някакаъв начин предлага религията както стока с което естествено я деградира. Въпреки това, показва, че има търсене. Това търсене трябва да се признае и не се пренебрегва; християнството не трябва да се отстранява като нещо завършено и достатъчно експериментирано, а да бъде признато като винаги нова възможност, създадена от Бог, която съдържа и откровява винаги нови измерения...Всъщност, Господ ни казва: “Светият Дух ще ви въведе в нещата, които не мога да ви кажа”. Християнството е изпълнено с неоткрити измерения и винаги е ново и свежо, ако търсенето идва от дълбочина; в този смисъл, въпроса за смисъла на живота се среща с отговора, който живеем и който винаги получаваме наново. Това трябва да бъде събитието в срещата между Благата вест и младостта.

Нека поговорим за християнските корени на Европа. Имам чувството, че Европа се отказва сама от себе си, от своите ценности и от ценностите на християнството. Ние европейците, живеем уморено, докато китайци и индийци демонстрират виталност. Европа е в криза. Може ли Световния младежки ден, за който се предвиждат около един милион участници, да даде импулс за преоткриване на християнските корени и най-вече да тръгне от младежите?
Да си го пожелаем, защото точно тази среща между хора от различни контитенти може да даде нов импулс за “стария “ континент; може да ни помогне не да гледаме само на болния, уморения и липсите в европейската история – да не забравяме, че се намираме във фазата на самосъстрадание и самоосъждане. Във всака история има по нещо “болно”, дори ако в нашата, въпреки голямото техническо развитие, това придобива още по-драматичен смисъл. Трябва да виждаме и големите неща родени в Европа. Не би могло да бъде различно, днес, когато целия свят живее европейската цивилизация, ако тази цивилизация нямаше толкова дълбоки корени! Днес се търсят други корени и накрая се изпада в противоречие... Мисля, че тази цивилизация, с всичките и опасности и надежди, може да бъде “доминирана” и ръководена в своята големина, само ако признае извора на своята сила; ако успеем отново да видим в нейното “величие” ориентира и важната възможност да бъдеш Човек, толкова заплашена; ако успеем отново да се радваме че живеем на този континент, определил световните съдбини – за добро и за лошо. Именно затова имаме постоянното задължение да преоткрием истината, чистотата, величието и определим бъдещето, за да може по нов и по-добър начин да служим на цялото човечество.

Последен въпрос. Кава е идеалната цел на Световния младежки ден, ако всички премине по най-добря начин?
Да повее вятъра на новата вяра над младежите и най-вече на младите в Германия и в Европа. В Германия работят големи християнски институции, а християните извършват многобройни благотворителни дела, но се чувства и много умора. Ние сме толкова заети с разрешението на структурни въпроси, че след това ни липсва ентусиазма и радостта от вярата. Ако този полъх успее да съживи у нас радостта, че познаваме Христос и даде нов импулс на Църквата в Германия и чяла Европа, мисля че ще можем да кажем, че Световния Младежки Ден е постигнал своята цел.