"Понтификат ръководен не от моята, а от Божията воля"
Това ще бъде "правителствената програма" на Папа Бенедикт ХVІ, която обяви на днешната
тържествена литургия по интронизацията на Свети Петровия престол. "Няма да преследвам
своите идеи и желания, а заедно с цялата Църква ще се вслушвам в словото и волята
на Господа и ще оставя Той да ръководи мен и Църквата в този исторически час".
Задено с Папата на олтара съслужиха 320 свещеници и 150 кардинали в присъствието на
120 официални делегации от цял свят и повече от триста хиляди вярващи на площад Свети
Петър и околните пространства. Атмосферата на този исторически момент бе радостна
и изпълнена с ентусиазма на многобройните вярващи, много от които от Германия и Полша,
както и с пъстроцветни национални знамена и надписи, между които "Полша те очаква"
и "Дзапатеро не е Испания". Церемонията започна с ритуала за встъпване в длъжността
на Свети Петровия приемник: протодякона Медина Естесвас прочете формулата, позоваваща
се на Христос - "големия Пастир на стадото", след което положи на раменете на Папата
Светият палий. Кардинал Анджело Содано връчи на новия папа и традиционният златен
пръстен на който са изобразени трите символа на понтификата: Свети Петър, две риби
и кръста от светия Палий. По време на литургията между произнесените молитви на верните,
което е символ на универаслността на Църквата, бяха отправени на арабски и китайски
език.
Един от очакваните моменти в литургияга бе проповедта, която Папата произнесе на
италиански език и с която образно показа основните задачи в своя понтификат. Тя продължи
40 минути и бе прекъсвана 38 пъти от бурните аплаузи на присъстващите. Още със самото
начало той припомни своя предшественик Йоан Павел ІІ: " Папата, каза Бенедикт ХVІ,
който в продължение на 26 години бе наш пастир и водач; той прекрачваше прага на другия
живот, навлизайки в Божието Тайнство". Но не сам, а с помоща на Бог и на светците
от всички времена. С това съзнание Бенедикт ХVІ встъпва всвоя понтификат: "Аз няма
да нося върху плещите си онова, което в действителност не мога да нося сам, каза Папата,
и призова небесното застъпничество на Бог, светците и Църквата, която "е жива" и "млада".
"Тя носи в себе си бъдещето на света и го показва на всеки един от нас -допълни Папата.
Тя е жива, защото възкръсналият Христос е жив".
Папата се спря конкретно на сивмолите на понтификатал.Светият палий, античен знак,
който римските епископи носят още от ІVв., не е символ на заробващата божия воля,
а "нашата радост, която ни пречиства" и "символ на мисията на пастира" в едно човечество,
приличащо на изгубената в пустинята овца" в библейската притча. За Папата, тази пустиня
съществува и днес: "пустинята на бедността, пустинята на глада и жаждата; на отчуждението
и самотата, на разбитата любов". Но също така пустинята, замъгляваща божия лик, душата
и съзнанието, както и видимите пустини наексплоатацията и разрушението. "Църквата,
заедно с нейните пастири, както Христос, трябва да изведат хората от тази пустиня
- подчерта Папа Бенедикт ХVІ - и ги поведат към живота и приятелството с Божия син,
към Онзи, който ни дарява живота в неговата пълнота".
Папският пръстен "на рибаря" или вторият знак на понтификата, Бенедикт ХVІ свърза
с библейския разказ за Генисаретското езеро, където христовите ученици хвърлят мрежите
си според думите на Исус
(
Лк 5, 1-11
)
. "И днес Църквата и последователите на христовите ученициса призвани да отплуват
към дълбокото и захвърлят мрежите си в морето на историята за човешка ловитба за
Евангелието, за Христос и за истината" - подчерта Папата. "Днес, ние хората, живеем
в отчуждени в солените води на страданието и смъртта; в морето на тъмнината. Мрежата
на Евангелието ни изважда от водите на смъртта и ни понася към прекрасната светлина
на Бог и към истинския живот". С това описание Бенедикт ХVІ потвърди една от основните
задачи в своя понтификат - да бъде ловец на хора, за да ги изведе към божията радост:
" Нужно е да изведем човека от солените води на всички отчуждения към живота и божията
светлина. Ние съществуваме, за да покажем Божия лик на всички хора". За папата "всеки
един човек е плод на Божието творение. Всеки един от нас е желан, обичан и необходим".
Християнското единение също ще бъде основна задача на новия Свети Петров приемник:
"Все още има овци, които не са от тая кошара и тях трябва да приведа и ще бъде едно
стадо и един пастир", припомни той евангелието на Йоан /10,16
)
, както и богатия улов на Симон Петър, хванал 153 риби без мрежата да се съдере
(
Йо 21,11
)
. "За съжаление обични Господи, сега мрежата е съдрана" - горчиво констатира Папата.
"Но не трябва да тъжим! Нека се радваме на Твоето обещание, което не разочарова и
направим всичко възможно, за да преминем пътя на обещаното от Теб единение. Направи
така, за да бъдем едно стадо с един пастир! Не позволявай на Твоята мрежа да се скъса
и Ни помогни да бъдем Твои служители на единението!"
Светият Отец завърши проповедта си, припомняйки още веднъж своя предшественик Йоан
Павел ІІ и датата 22 октомври 1978г., когато произнася фразата станала лайтмотив в
неговия понтификат "Не се страхувайте!". "Тогава Папата говореше на силните и могъщите
на света, които се страхуваха, че Христос може да вземе нещо от тяхната власт, ако
го оставят да влезе и допуснат свободата на вярата. Да, със сигурност щеше да им отнеме
господството на корупцията, на изключителното право и на своеволието, продължи Папата.
Но нямаше да отнеме нищо от онова, което принадлежи на човешката свобода и достойнство
и на изграждането на едно справедливо общество". Оттук и призива на Бенедикт ХVІ за
"приятелство с Исус" в което се крият големи възможности за човешкото съществувание.
Само в това приятелство може да се изпита силата на "освобождаващата красота". Затова
и финала на първата проповед в понтификата му бе отправен към младите: " "Не се страхувайте
от Христос!Той не отнема нищо, а дарява всичко. Който му се дарява получава стократно.
Открийте сърцата си за Христос и ще намерите истинския живот!".
След апостолическият благослов , на фона на музиката на Бах, Папа Бенедикт обиколи
с папамобила площад "Свети Петър" и поздрави вярващите. На бурните им възгласи той
отговори с онази приятна усмивка, с която света започна да го обича.