Предисторията на Конклава

В тия дни, когато учениците се умножаваха... дванайсетте апостоли като свикаха цялото множество ученици, казаха: погрижете се братя да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и мъдрост, които ще поставим на тая служба (ДА 6,3).

Така, в началото на Църквата започва практиката, останала дълго време в сила, за избирането на епископите. Изборът е включвал намесата на верните, на местния клир и на околните епископи. Рим не е правел изключение. И Папата, като епископ на Рим, в разстояние на повече от 1000 години е бил избиран по този начин.

Трудно е да се установи каква е била точно ролята на различните страни, т.е. на верните, на клира и на епископите. От І V до ХІ век светското влияние в избора на Папата придобива все по-обезпокоителни форми. Налагала се е една дълбока реформа, която да отдалечи неговия избор от влиянието на светската и гражданската власт и от насилието на народа. Главното действащо лице в обновителното движение на реформи за възстановяване изключително на Църквата задачата да избира своите епископи и преди всичко своя Папа е Григорий V ІІ. Първо като съветник на различни папи, после като Папа, той замисля и насърчава голямото преобразование. През 1059 г. Николо ІІ, на един събор проведен в Латерано с участието на 112 италиански епископи, публикува Булата “Ин номине Домини”, която променя основна процедурата за избирането на Папа. Документът определя, изборът на Папата да става изключително от кардиналите епископи. На другите членове на клира и на народа, в съблюдение с древните традиции, е дадено само правото да се присъединят към вече направения избор. Ако по причина на безредици не е било възможно изборът да се проведе в Рим, кардиналите епископи са били упълномощени да се съберат на всяко друго място или град, считани за подходящи. Булата е уточнявала накрая, че не освещаването или коронясването, а изборът е този, който е давал власт и достойнство на Светипетровия приемник. На императора е било признавана само честта да бъде информиран за избора и дадена привилегията да го потвърди.

Булата на Папа Николо ІІ отваря нов период в историята за избора на Папа. Схизмите, очертани от създаването на анти-папи, стават все по-редки. Изборът на Папа придобива един все по-нормален ритъм. Кулминационният момент на движението за реформа, замислено и насърчено от Григорий V ІІ, е Конституцията “Личет де витанда”, публикувана от Александър ІІІ през 1179 г. С нея окончателно е определено, че изборът на Папата е право единствено на кардиналите, че кардиналите от трите реда (епископи, свещеници, дякони) са равноправни избиратели на Папата, за чиито избор са необходими две трети от гласовете. По силата на тази конституция кардиналите-епископи, кардиналите-свещеници и кардиналите-дякони представляват едно единствено тяло, един истински специфичен организъм, който по-късно е наречен Света Колегия. Кардиналската колегия е един колегиален орган, символично представящ местната Църква, тази в Рим, и по-точно дяконите, свещениците и епископите, които съставят римския клир. Само на тези тесни сътрудници на Папата в централното управление на Църквата е поверена специфичната задача да избират Папа, задача която изпълняват и днес .

В настоящите исторически условия универсалното измерение на Църквата изглежда добре изразено от Колегията на сто и двайсетте кардинали избиратели, произхождащи от всички краища на земята и с различни култури, писа Йоан Павел Втори в увода на Универси Доминичи Греджис. Потвърди като максимален този брой на кардиналите избиратели, уточнявайки, че доводът за това е на навършилите вече тази преклонна възраст да не се добавя друга тежест с отговорната задача да участват в избора на този, който трябва да води Христовото стадо, в съответствие с изискванията на времената. Същевременно, кардиналите навършили 80-годишна възраст участват в конгрегациите подготвящи Конклава, а по време на избора на нов Папа, оглавяват молитвите на Божия народ в патриархалните базилики в Рим и в диоцезите по света.