Светът се прости с Папа Йоан Павел ІІ

Стотици хиляди верни, дошли от всички краища на света, отдадоха последно сбогом на Папа Йоан Павел ІІ на тържествената траурна церемания на площад “Свети Петър”. Други стотици хиляди следяха цереманията на различни площади в Рим на огромни видео стени. От двете страни на ковчега с тленните останки на покойния Папа присъстваха 200 делегации с държавни и правителстевни лица, както и религиозни представители на Православните църкви и католическите църкви от източен обряд. Литургията бе предстоятелствана от кардинал Йозеф Ратцингер в съслужение с представителите на всички религии. Днешният ден бе една планетарна благодарност към един Папа, апостол на мира и диалога, но преди всичко истински пастир на своето стадо от вярващи. В своята хилядолетна история вечният град не помни такова събитие.

С днешната погребална церемония Църквата демонстрира своята вяра в победата на Христос над смъртта. Ковчегът с тленните останки бе поставен в предверието на ватиканската базилика, а върху капака бе поставено Евангелието, което Папа Йоан Павел ІІ разгласяше по пътищата на света до последния си дъх.

“Следвай ме! Паси моите агънца” Тези думи, които възкръсналият Господ казва на Петър, са ключът, за да бъде разбрано посланието идващо от живота на любимия Папа Йоан Павел Втори. Това подчерта в проповедта кардинал Йозеф Ратцингер. Неговите тленни останки днес полагаме в земята като семе на безсмъртието, със сърца изпълнени с тъга, но също с радостна надежда и дълбока благодарност, заяви кардиналът.

Като млад, каза по-нататък, Карол Войтила се увличаше от литературата, театъра, поезията. Работейки в една химическа фабрика, обкръжен и заплашван от нацисткия терор, той чу гласа на Господа: Следвай ме! Не веднъж в своите писма до свещениците и в своите автобиографични книги, той ни говори за своето свещенство, тръгвайки от три думи на Господа. Преди всичко тази: Не вие Мене избрахте, а аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва. Втората дума е: Добрият пастир полага душата си за овците”. И накрая: “Както Отец възлюби Мене и аз възлюбих вас: пребъдете в моята любов.”

В тези три думи, каза кард.Ратцингер, виждаме цялата душа на нашия Свети Отец. Той наистина отиде навсякъде и неуморно, за да принесе плод. Със заглавието на своята предпоследна книга “Ставайте, да вървим” той ни разбуди от една уморена вяра. Ставайте да вървим казва днес и на нас. Светият Отец бе свещеник, който поднесе живота си на Бог за своите овци и за цялото човешко семейство, служейки всеотдайно на Църквата и преди всичко в трудните изпитания през последните месеци. Папата, който търсеше срещата с всички, който имаше способността да прощава и да отвори сърцето си за всички, ни казва и днес, с думите на Господа: Пребъдвайки в любовта на Христос се научаваме, в училището на Христос, на изкуството да обичаме.

Нашият Папа, продължи кардиналът, не искаше да спаси своя живот; искаше да отдаде себе си безрезервно, до последния момент, за Христос, а така също и за нас. Любовта към думите, към поезията, литературата бе съществена част от неговата пасторална мисия и даде нова свежест, нова актуалност, нова привлекателност на Евангелското известие, именно когато то е знак на противоречие.

Любовта към Христос бе доминиращата сила на обичния Папа, който го е виждал да се моли, който го е слушал да проповядва, знае това. И така, благодарение на тази дълбока любов към Христос можа да понесе една тежест, стигаща отвъд чисто човешките сили: да бъде пастор на Христовото стадо, на неговата универсална Църква.

В първия период от своя понтификат Светият Отец, още млад и пълен със сили, воден от Христос отиваше до краищата на света. Но след това все повече влизаше в единение със страданията на Христос, все повече разбираше истината на думите: друг ще те препаше... Именно в това единение със страдащия Господ, неуморно и с обновена сила известяваше Евангелието, тайната на любовта стигаща докрай.

Кард.Ратцингер цитира и последната книга на ЙПІІ “Памет и идентичност” в която размишлявайки за атентата казва: “Христос, страдайки за всички нас, даде нов смисъл на страданието; въведе го в едно ново измерение, това на любовта... Това е страданието, което гори и изгаря злото с пламъка на любовта и извлича дори от греха добро”. Вдъхновяван от тази визия, Папата страдаше и обичаше в единение с Христос и затова посланието на неговото страдание и на неговото мълчание бе така красноречиво и плодотворно. За последен път даде благослова Урби ет Орби.

Можем да бъдем сигурни, каза накрая кард.Ратцингер, че нашият обичан Папа сега стои на прозореца на дома на Отца, гледа ни и ни благославя. Да, благослови ни, Свети Отче.
В атмосферата на силно вълнение някои верни прочетоха молитвени намерения за починалия Папа. Молитви прочетени на различни езици, но никой език не беше чужд за Йоан Павел ІІ. Верните се молиха за Църквата, за да може, вярна на своя мандат, да бъде насърчение за обновлението в Христос на човешкото семейство. И още, за народите от всички нации, за да могат в справедливостта и мира, да формират едно само семейство.


След причастието, тържествената церемония продължи с вълнуващия момент на последната раздяла със Светия Отец. Кардиналът декан и другите съслужещи се приближиха до ковчега, поверявайки на Божието милосърдие душата на Папата. Момент на живо вълнение, придружен от продължителни ръкопляскания.

Раздялата продължи с молитвата на Източните Църкви, като ритуалът бе оглавен от патриарха на Александрия за коптите, Стефанос Гатас. “Дари покой на душата на твоя слуга, пееше на гръцки хорът; въведи я в блажения живот при тебе, приятелю на човеците”.

Последва безпрецедентен жест: до тленните останки на ЙПІІ, Папата на екуменическия ангажимент, на енцикликата Ут унум Синт, се приближиха за да му отдадат почит Вселенският патриарх Вартоломей І, Католикосът на всички арменци, Карехин ІІ и примасът на Англиканския съюз Роуан Уйлямс.

Кардинал Ратцингер поръси с благословена вода тленните останки на Папата, след което ковчегът бе носен в процесия до Ватиканската крипта, мястото на погребението. Върху нотите на Богородичния Химн Манификат, верните поздравиха за последен път ЙПІІ. Това бе по-скоро едно благодаря. Благодарността към един Пастир, когото всички обичахме. Един Папа, който днес, както на 22 октомври преди толкова години, ни насърчава да не се страхуваме. Да отворим сърцата си за Христос.

Последният акт на прощалната церемония бе ритуала за полагане покойника в гроба. Сто и шестедесетте кардинали участвали в обреда издигнаха символично ръка за последен поздрав пред процесията с ковчега към ватиканската крипта. Преди да бъде положен в земята, както самия Йоан Павел ІІ посочва в своето духовно завещание, ковчегът бе запечатан с ватиканските печати и положен в специалн обков в параклиса, където бе саркофага на неговия предшественик Йоан ХХІІІ. Над гроба ще бъде поставена само паметна плоча с името на папата славянин.

На церемонията присъстваха и тримата католически епископи в България, водени от апостолическия екзарх и председател на епископската конференция, монс. Христо Пройков: #Netia_In#http://www.archivioradiovaticana.va/storico/BUL/2005/04/files/audio/ra/00027776.RM#Netia_Fn#
Между присъстващите представители на братските Православни църкви бе и делегация от Синода на БПЦ, водена от русенския митрополит Неофит: #Netia_In#http://www.archivioradiovaticana.va/storico/BUL/2005/04/files/audio/ra/00027775.RM#Netia_Fn#