Духовното завещание на Йоан Павел ІІ

Днес бе публикуван текста на духовното завещание на Йоан Павел ІІ, който започва с думите на евангелист Матей: “Бъдете готови, защото не знаете деня в който Господ ще дойде”. То е вдъхновено от духовното завещанието на неговия прешественик Павел VІ с водеща нишка, свързваща винаги “края с началото”. Завещанието на Йоан Павел ІІ е с обем 15 страници, писани от 1979г. до 2000г., като някои от тях нямат дата, но всички са писани по време на духовните упражнения във Ватикана по време на Великопостното време.

Още в първата част на документа, Йоан Павел ІІ поверява живота и смъртта си в ръцете на Майката Божия: Totus Tuus – Всецяло Твой. В Нейните ръце той поверява и “всички ония свързани с неговия живот и призвание”, но “най-вече Църквата , неговата нация и цялото човечество ”.

Йоан Павел ІІ подчертава, че не оставя “никаква собственост с която е необходимо да разполага”. Също така нарежда “личните записки да бъдат изгорени”, като веднага благодари на своя личен секретар, монс. Станислав Дживиш за “дългото сътрудничество, помоща и разбирането ”. Освен това, той уточнява, че желае да бъде погребан в земята, като Папа Павел VІ. Към тези редове, писани през 1979г. прибавя едно изречение през 1990г: “След смъртта ми искаам само литургии и молитви”.

Между края на февруари и март 1980г. Папата размишлява за “истината на Христовото свещенство”. “Времената в които живеем, отбелязва той, са неописуемо трудни и тревожни. Труден и тежък е и пътят на Църквата, което е характерен белег за времето, както за вярващи, така и за пастири”. “В някои страни, пише покойният Папа, Църквата е преследвана така както през първите времена на християнството, и дори ги надминава по степента на жестокост и омраза”, докато в същото време “толкова много невинни хора изчезват, дори в страната в която живеем...”

През март 2000г. Йоан Павел ІІ размишлява за бъдещето на Църквата през новото хилядолетие, като припомня думите на кардинал Вишински, казани в деня на избирането му за Папа: “Задачата на новия папа ще бъде да въведе Църквата в Третото хилядолетие”. “Божието провидение, пише Йоан Павел ІІ, ми е отредило да живея в труден век: за това по особен начин благодаря на Божието провидение, тъй като периода на т.н. студена война завърши без ядрен конфликт, чиято тежест дълго заплашваше света”.

Покойният Папа се връща в деня 13 май 1981г., когато бе посегнато на живота му: “Божието провидение ме спаси по чудо от смъртта, пише той. Онзи, който е единственият Господ на живота и на смъртта ми продължи живота, дарявайки ми го отново. От този момент той още повече Му принадлежи. Господ ще ми помогне да разбера докога трябва да продължа моето служение за което Ме повика”.

Папата благодари на Светия Дух за големия дар на Втория Ватикански събор, като допълва, че “заедно с цялата Църква се чувства длъжник”. Той изразява благодарност и към всички онези, които са му помагали по време на понтификата, не само католици, а и от другите религии, както и представители на науката, политиката и средствата за масова информация”.

В края на земния си живот, Папа Йоан Павел ІІ мислено се завръща към св оите родители, брат и сестра, (която не познава тъй като умира по време на раждането), към своята енория във Вадовице, училището и университета, до нацистката окупация, когато е вече работник. “На всички желая само едно, завършва духовното завещание на покойния Йоан Павел ІІ, Бог да ви възнагради”.