Медиите и поведението на Църквата

Наред с Молитвената седмица за християнското единение през седмицата Католическата църква отбеляза още един литургичен празник – на Св.Франциск Салски, патрон на журналистите, който всъщност засяга един изключително важен аспект в живота на Църквата – масмедиите. Това се отнася и за Православната ни църква, затова потърсихме гледната точка на православния севещникДобромир Димитров, който участва в Молитвената седмица за християнското единение в Русе:
“Никога човек не е живял в такъв различен свят и медиите имат голямо влияние в него. Дори можем да говорим вече за някакъв феномен, като “медиен човек”, който изцяло търси своята идентичност от медиите, защото човек все повече и повече става информиран и за информацията все повече и повече се плаща. И ние, Църквата, ако не присъстваме сериозно в медиите, рискуваме да бъдем изтласкани в ъгъла, вследствие от секуларната държава. Тоест, Църквата да няма вече основната роля в държавата, да бъде нещо което е встрани; като някаква институция приемана за извършване на религиозни услуги. Ако Църквата се отъждестви с такава институция, това е страшно за самата Църква. Но има три вида есхатологии: три вида поведение на Църквата.
Първото поведение е излизане от света, т.е. Църквата ако се затвори и стане една консервативна система със свои тайнства, със свой живот, за много хора тя би била чужда на начина им на живот.
Вторият вид изкушение е ако Църквата прекалено много се отъждестви със света, ако тя стане част от света, т.е. тя да стане институция, както казах, извършваща религиозни услуги.
Но третият вид есхатология мисля че е най-добър за Църквата. Той произтича от самата й природа, т.е. тя да присъства в света, да го променя, но да не бъде част от този свят, защото нейното битие, нейното начало е царството Божие. Но за да съществува този трети тип есхатология ние трябва да използваме медиите. Трябва да кажем в кавички, че дори Църквата е някакъв вид медия, защото тя носи Благата вест за възкресението.
В София имаше насоро такъв семинар, проведен с благословията на Светия Синод на Б. П. Ц. и на Негово Светейшество Патриарх Максим. Този семинар беше организиран съвместно с Църквата и медиите, като на него се посочиха основните механизми, с които Църквата може да работи с медиите. Мисля, че тази връзка е много полезна, но трябва да се знае един основен факт, защото на този семинар се подчерта, че Църквата като че ли е нещо различно от обществото, а това не е така. Защото Църквата не са само свещениците, епископите и патриарсите, а Църквата това сме всички ние кръстените в името Господне, в името на Отца и Сина и Светия Дух. И тия, които живеем християнски начин на живот, също сме избрали живота в Христа, т.е. и тези хора, които са в медиите те също са част от Църквата.
Ако Църквата използва медиите , може да има по-добра чуваемост. Ние трябва да използваме медиите на всяка цена, защото действително този свят на формираност има невероятно различна информация, невероятно различни тези, а съвременният човек се намира криза на собствената си идентичност. Той се отъждествява с толкова много неща и този човек, който е толкова много информиран се чуди кое е истината, кое трябва да избере. Заради това мисля, че Църквата трябва основно да присъства в медиите. Но както виждаме в съвременните медии присъства скандалът и се цени се много повече негативното. Но ние не трябва да се отчайваме, трябва да работим с медиите. Мисля, че това е много важно за съвременната мисия на Църквата.

О. Добромир, а каква е ролята на миряните, на обикновените вярващи и вашето пожелание за Новата година към тях?

“Мисля, че ролята на обикновения вярващ е същата, каквато е ролята на епископа, дори и на патриарсите, защото обикновеният вярващ по никакъв начин не се различава от главите на Църквата. Не трябва да забравяме, че според думите на свети апостол Павел “ние сме народ свят, царствено свещенство” и мисля, че всеки трябва да се включи в спасението на ближния. Има един руски светец, свети Серафим Саровски, който на въпроса как да спаси себе си и другия отговаря много добре с думите: “Придобий мирен дух и силите около тебе ще се спасят”. Така че в Църквата всеки християнин носи отговорност за спасителната мисия на нашия Господ Исус Христос. Всички трябва да се включим в това спасение на света, до това приближаване на света до Бога. Затова се обръщам към всички християни, да се молим един за друг, да се молим за нашето спасение, да участваме в светата Трапеза, в светата Евхаристия. Да благодарим на Бога и да го славим за всички видими и невидими благодеяния.

А ние как можем да се спасим?

Можем да се спасим преди всичко чрез Светата Евхаристия и преди всичко с отношението ни към нашия ближен, т.е. да вярваме и да знаем, че нашият ближен е неповторим, че той носи образа Божи независимо от своята вяра, която изповядва. Ние сме длъжни да му помагаме, да възхвалим Бога и отношението ни към Бога трябва да минава през нашия ближен, защото и сам Господ Исус Христос казва, че който не обича ближния си, не обича и Бога. Който не познава Исус Христос нашия Господ в другия, в неговия образ, той няма да познае и Бога”.