Кардинал Каспер закри Молитвената седмица за християнско единение

С тържествена екуменичеса церемония бе закрита Молитвената седмица за християнско единение под надслов, цитат от Писмото на Апостол Павел до коринтяните: “Христос – единствената основа на Църквата”.

Тя се проведе в римската базилика “Свети Павел извън градските стени” и бе ръководена от председателят на Папския съвет за християнско единение, кардинал Валтер Каспер. Присъстваха представители и делегати на различните християнски деноминации, присъстващи в Рим., както и от Източните Църкви. Между тях и отец Виктор Мутафов, представител на православната българска общност в Рим. По време на церемонията от името на всички общности, кардинал Каспер, православният митрополит за Италия и представител на Константинополския патриархат Генадиос; Джон Флак – протестантския представител на архиепископът на Кентърбъри и на евангелистката общност в Рим, пастор Матиас Фриц, произнесоха заедно молитвата Отче наш.

В проповедта си кардинал Каспер припомни 40-та годишнина на Съборния декрет за екуменизма“Unitatis redintegrazio”, която се навърши миналата година и който изразява ясно едно от първостепенните решения на Втория Ватикански събор: видимото единение на всички последователи на Христос, за което нашият Господ се молеше в навечерието на своята смърт .

Драги братя и сестри,
“Друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Исус Христос.”(1 Кор 3,11) С тези силни думи Апостол Павел ни припомня единствената основа, върху която Църквата е построена и в същото време ни обяснява мотива за нашия екуменичен дълг. Защото да бъде основана в единствения Господ Исус Христос налага изповядването в “Църквата, една и свята” и изключва разделенията. Не може да се говори: “Аз съм Павлов, или “аз съм Аполосов”(1 Кор 3,4). Чрез единственото кръщение всички сме в Христос.“Unitatis redintegrazio”,т.е. възстановяването на единството е едно от първостепенните задачи на Църквата.

1.Миналата година отбелязахме 40-годишнината на Съборния декрет“Unitatis redintegrazio”,който говори за екуменизъм. Международната конференция в Рока ди Папа през м.ноември бе допълнително потвърдена актуалността на този документ и на необходимостта да бъде превърнат в конкретна реалност. Декретът изразява ясно едно от първостепенните решения на Втория Ватикански събор: видимото единение на всички последователи на Христос, за което нашият Господ се молеше в навечерието на своята смърт(срв Йо 17,21). Във връзка с тази годишнина, изразихме нашата дълбока благодарност за това, което Светият Дух реализира през последните четиридесет години.

Днес, в началото на тази нова година, не желаем да обръщаме поглед на миналото, а желаем да гледаме към бъдещето, към бъдещето на екуменизма. От своето начало, в началото на ХХ век, екуменическото движение позна големи промени в света и в нашите Църкви. Самата екуменическа ситуация е много различна. Понякога, началният порив изглежда рискува да потъне в едно летаргично състояние и да загуби своята достоверност. Явяват се, от една страни знаците на недомлъвки и отпор, а от друга - на примирение и несбъднати надежди. Тогава, не можем да повтаряме: “всичко както обикновено”. Какво всъщност би трябвало да направим? Какво можем да направим?

2.Не липсват предложения за преразглеждане на методите, за промяна на структурите, за интегрирането на нови членове, за проучване на спешни въпроси, дори за лансирането на обсъждания върху нашите намерения, за нашите цели и за нашия дневен ред.Тези препоръки могат да бъдат, в известна мярка, разумни и значителни. Но в четивото, което чухме, Павел ни прави друго предложение. Той се определя като архитект, който като такъв, трябва да проектира изграждането на дома, т.е. на обиталището и храма на Бога, което е Църквата. Един добър архитект – казва Павел – не започва от покрива или вътрешната структура, а започва от основата. Само здравата основа, поставена не върху пясък, а върху скала, според думите на Исус в разговора на планината, прави къщата устойчива и да не рухне при природните бедствия(срв Мт 7,24-27).
Затова Павел ни подканя да се замислим отново над основата на нашия труд. Неговият отговор е ясен: “Друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Исус Христос”. Отговорът на новите предизвикателства е един отговор на вярата и един духовен отговор, т.е. един отговор вкоренен в живота и в духа на Христос.

Вярата в Исус Христос, истински Бог и истински човек, е основата на кръщението, което прави от нас християни, присъединявайки ни към Църквата(срв 1 Кор 12,13; Гал 3,28).Христологичната изповед на вярата в Исус Христос като единственият спасител на цялото човечество е част от основната формула на Екуменическия съвет на Църквите и представлява фундаментално споразумение, общият знаменател на всички, които участват в екуменическото движение. А общото мисионерско свидетелство, което изповядва че спасението е само в името на Исус Христос(ДА 4,12),пред един свят който още не го познава, или не признава повече, е целта на екуменическия дълг. Така Исус Христос не е само основата, но е целта на нашия екуменически ангажимент; в Него всички ние ще бъдем едно само нещо. “Всички под единственият глава Исус Христос”, казаха лютеранските отци основатели в своите писмени изповеди на вярата.

Но тази действителност продължава ли да бъде ясна на всички нас? Държим ли я под внимание по време на нашите дискусии и обсъждания? Не се ли намираме по-скоро в ситуация, в която нашата първостепенна задача, нашето по-голямо предизвикателство е да не забравяме и да засилваме нашата обща основа и да избягваме нейното обезсмисляне от страна на така наречените либерални интерпретации, определящи се за прогресивни, а в действителност са подривни? Именно днес, когато в пост-модерното общество всичко става релативно и арбитражно, и всеки си създава своя религия на карта, имаме нужда от една здрава основа и от една достоверна обща отправна точка за нашия личен живот и за нашия екуменически труд. А каква основа бихме могли да имаме ако не Исус Христос? Кой по-добре от Него може да ни води? Кой повече от Него може да ни даде светлина и надежда? Къде, ако не в Него, бихме могли да намерим думи на живота(срв.Йо 6,68)?

3.Всичко това какво означава конкретно? Ще спомена тук само три неща.На първо място по въпроса за Библията сме се раздели и само посредством четенето, изучаването и размишлението на Библията ще можем да преоткрием единството. “Непознанието на Писанията е непознание на Христос” казва Съборът (Dei verbum 25),насърчавайки ни да обновим дългата традиция наLectio divina, т.е. четенето на глас на Светото Писание. В това духовно четене според Отците на Църквата, стои реалното и автентично присъствие на нашия Господ Исус Христос, подобно на неговото присъствие в отслужването на Евхаристията(SacrosanctumConcilium 7). Нашият екуменически ангажимент трябва да се храни на трапезата на Словото (Dei verbum 21).Върху Библията сме се разделили, върху Библията трябва да се обединим отново. Най-добрият екуменизъм се състои в четенето и живеенето на Евангелието.

На второ място,посредством кръщението сме присъединени към Исус Христос. В нашия екуменически ангажимент не започваме от нулата. Посредством кръщението сме вече в едно фундаментално общение, което ни обединява в Исус Христос и което ни обединява едни с други. Тогава, да помислим заедно: Какво означава да бъдем кръстени от гледна точка на вярата, но също от гледна точка на живота? Какво означава за нашия всекидневен живот и за отговорите, които даваме на спешните етически въпроси? Свети Павел ни насърчава да не се съобразяваме с манталитета на света(срв Рим 12,2), да не се оставяме да бъдем блъскани от вълните, да не бъдем влачени тук и там от всеки доктринален вятър (срв. Еф 4,14). Рискуваме – а понякога този риск е вече една тъжна действителност – да се разделим по нови етически въпроси и да изкопаем пропасти там, където векове наред сме били единни. В последствие, не сме повече в състояние заедно да дадем едно общо свидетелство за новото сътворение на един свят, който днес има спешна нужда именно от това пророческо свидетелстване.

На трето място, Исус Христос присъства в Църквата чрез своето слово и своите тайнства. Той е главата на църквата, а Църквата е неговото Тяло, Църквата която Той обикна и за която отдаде сам себе си, за да я направи свята, пречиствайки я с водата, която умива, а това посредством словото (срв. Еф 5,24-26). Да, странстващата Църква още не е без петно или бръчка, но все още върви по пътя на пречистването, на покаянието и на обновлението (срв. Lumen gentium, 8). И въпреки това, Христос я обича и дава самия себе си за нея.

Не трябва ли тогава и ние да растем в любовта към Църквата, да се усъвършенстваме в“Sentire ecclesiam”, т.е. “да се чувстваме Църква, да се чувстваме интегрална част от Църквата?”. Можем и трябва да отличаваме Христос от Църквата, но не можем да разделим единия от другия. Свети Августин ни поучи на формулатаChristus totus,пълнотата на Христос като Глава и Тяло. А това е най-дълбоката точка на раздалечаване между Църквите и Църковните общности на Запад, което ни пречи да бъдем пълноценно знак и инструмент на Христос. Темата за Исус Христос като обща основа ни насърчава да помислим заедно, с обновен устрем, върхуNatura e lo scopo della Chiesa”(Природата и целта на Църквата), според заглавието на един от последните и главни екуменически проекти.

Скъпи приятели, Църквата е обиталище и храм на Бога, където верните могат да заедно да живеят и да се молят. Ние всички сме сътрудници на Бог (1 Кор 3,9). Накрая всеки ще трябва да даде отчет дали е построил една здрава къща и как я е изградил: дали я е градил върху единствената основа, която е Исус Христос, със злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено или слама. Нашето дело ще се прояви чрез огън, а огънят ще изпита качеството на делото на всеки и дали това дело ще устои (срв. 1 Кор 3,12). С други думи, ще бъдем попитани дали сме изградили или сме разорили храма на Бог (срв. 1 Кор 3,17).


Нашата екуменическа конструкция на пълното единение на всички последователи на Христос ще устои само ако градим върху единствената основа, която е Господ, ако градим върху неговото Слово и неговото Тайнство, ако градим не върху мъдростта на света (срв. 1 Кор 3,19), а в единствения Дух на Исус Христос, който този свят може да мисли за безумство, но който е Божия сила и Божия премъдрост (срв. 1 Кор 1,24). Затова да се молим Господ да направи от нас добри архитекти и да ни даде духовна сила и мъдрост, смелост, търпение и надежда. Амин.