Четирите големи предизвикателства за човечеството през 2005

Живот, хляб, мир и свобода са четирите големи предизвикателствата за 2005 г. посочени от Папа ЙПІІ в словото му пред посланиците на 178 държави акредитирани към Светия Престол, което традиционно се провежда в началото на годината.

Преди всичко Папата припомни големите трагедии помрачили мира през 2004 г.: предизвиканите от природата, както и онези предизвикан от човека - “варварския тероризъм, окървавил Ирак, атентата в Мадрид, трагедията в Беслан, насилието в африканските райони на Дарфур и Големите езера. Пред тези събития, каза Папата, “няма да успеем да се освободим от тъжните съмнения за съдбите на човека, ако именно от люлката на Витлеем не дойде посланието, едновременно човешко и божествено, на живот и на по-силна надежда”. Сам Бог е, който ни отправя поканата “никога да не губим кураж”. Именно тайната на Христовото рождение, допълни, е носител на едно универсално послание: това да се надвие злото с добро.

С това ЙПІІ постави акцента напредизвикателството на живота,като потвърди позицията на Църквата, че човешкият ембрион е субект идентичен със зараждащия се човек и този роден и развиващ се. Ето защо нищо, което нарушава неговата цялост и достойнство, не може етически да бъде приемливо. Светият Отец спря внимание и на научните изследвания, които като всяка човешка дейност, не могат никога да бъдат лишени от морални повели. Предизвикателството на живота, подчерта, е тясно свързано със семейството, “което днес е заплашвано от социални и културни фактори, правейки трудна неговата устойчивост”. Затова “не трябва да се допуска, каза Папата, семейството –този плодотворен извор на живота, да бъде заплашвано от закони продиктувани от една тясна и неестествена за човека визия”.

За предизвикателство нахлябът и гладът по света Папата каза, че "днесстотици хиляди човешки същества страдат от недохранване и всяка година по тази причина умират милиони деца". Той припомни усилията на редица международни организации в борбата с бедността и глада. Христовата Църква, допълни ЙП ІІ, е присъстваща и действаща в инициативите, както това бе доказано лично от държавния ватикански секретар кард. Анджело Содано на заседанието на високо ниво на 20 септември 2004 год в Ню Йорк. От постигнатото обаче до сега, изтъкна Папата, се оказва, че все още гладът и мизерията не са зачеркнати от лика на световното човешко семейство. Ето защо отново ще напомня, от скоро публикувания Наръчник на Социалната доктрина на Цървата, който изтъква приницпите за универсалното разпределение на земните блага. Принцип, който е зародиш на спаведливостта и солидарността. Това е именно доброто, което е в състояние да победи злото – глада и бедността."

Не по-малважно е предизвикателството насвободата.“Свободата,каза Папата, преди всичко е право на всеки човек. Всички, както гласи Универсалната декларация за човешките права - се раждаме свободни и равноправни по достоинство и права”. Трети член от същия документ гласи: “всеки инидивид има право на живот, свобода и лична сигурност. Следователно за всяка държава, свободата е едно от основните и неприкосновенни права, което най-ревностно трябва да бъде отбранявано и съхранявано. Свободата е светлина – подчерта Светият Отец. В измеренията на човешката свобода е включено и правото на религиозна свобода, за която споменава 18 член от Международната Декларация.” В този случай, Папата споменава все още съществуващия проблем поради не малкото държави в света, където религиозната свобода е отричана, а ограничената религиозна свобода вреди на цивилидованото гражданско съжителство, докато обратното, религиозната свобода допринася за развитието и напредъка на човека. “Нека – изтъкна Йоан Павел ІІ – държавните и политически власти да не се опасяват, че при една пълна религиозна свобода, католическата Църква ще се мъчи да намали или ограничи компетенции и права в социалния, икономически и политически живот на страната. Единствената цел на Христовата църква е да възпитава хората в истината, да ги отдалечава от омразата и злото, да поощрява братолюбието, милосърдието, науката и изкуството, да подкрепя човека в мисията за победа на злото с доброто”.

В заключителната част на своето слово спря внимание нарелигиозната свобода - право, което все още не е признато в много страни. И въпреки това, заяви, въжделението за религиозна свобода не може да бъде потъпкано: то ще остане винаги живо и настойчиво докато човекът бъде жив. Религиозната свобода, не ограничава другите свободи. Напротив, подчерта Папата, чрез нея се развива и процъфтява и всяка друга свобода: защото свободата е едно благо, неотделимо от самата човешка личност и неговото достойнство. Не трябва да се страхуваме, допълни Папата, че религиозната свобода “веднъж призната от Католическата църква, ще се разпростре в областта на политическата свобода и на компетентността свойствена държавата.Църквата – заключи – знае добре да различава, като свое задължение това което е на Цезаря и това, което е Божие.)

В своето поздравително обръщение деканът на дипломатическия корпус, посланикът на Сан Марино подчерта че в настоящата трудна международна ситуация, намираме утеха във вероучителстването на Папата. С бащинска любов, каза дипломатът, ЙПІІ ни подтиква да възпитаваме народите в мир, в постоянен диалог и взаимно разбирателство. И оке: да зачитаме универсалния морален закон, за да изградим една приятелска земя, където никой да не се чувства чужденец, а чрез взаимна солидарност да се достигне до реализирането на една цивилизация на истинската справедливост без дискриминации, просветена от ценностите на духа.

Светият Престол поддържа понастоящем дипломатически връзки със 174 държави. Поледните дипломатически връзки бяха установени през 2002 г. с република Източен Тимур и с Катар. Освен това Светият Престол има установени дипломатически връзки и с Европейския съюз и Малтийския орден. Има установени също така връзки със специален характер с Руската федерация и Организацията за освобождение на Палестина. Светият Престол участва в различни международни организации като Обединените нации и регионални сред които Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Арабската лига, Организацията на американските държави и Организацията за Африканско единение.

През 2004 г. Светият Престол подписа (13 май) Споразумение за католическо обучение и възпитание със Словашката република; освен това (на 18 май) бе подписан Конкордат между Св.Престол и Португалската република. Размяната на ратификационните документи на двата текста бе съответно на 9 юли и 18 септември. Пак през 2004 г. Св.Престол ратифицира споразумения със свободния град Брем, с германския ланд на Бранденбург, със Словашката република и с република Парагвай.