Историческият контекст на догмата за Непорочното зачатие

На 8 декември 1854 г., Блаженият Папа Пий ІХ обявява догмата за Непорочното Зачатие на Дева Мария, но историческите обстоятелства по времето нейното обявяване са свързани с някои отрицателните ефекти. Във Франция това е времето на Френската революция и на една национална Църква, което довеждадо затварянето на Папа Пий VІ. В Испания Карл ІІІ открито защитава либералните идеи, застава против йезуитите и ги прогонва. В Австрия император Йосиф ІІ провежда псевдо реформа на Църквата. В Италия нахлува Наполеон , и само през 1814 г. Папа Пий VІІ, избран във Венеция през 1800 г., успява да се завърне в Рим. Но през този период започва и едно католическо обновление, насърчено от папи, светци и самата Дева Мария и нейните явления, изпълнили този период.Как тогава в тази епоха е приета догмата? Отговаря постулаторът на каузата за канонизацията на Пий ІХ, монс.Брунеро Герардини:

През 1800 г. Догмата е вече очертана в католическото съзнание, посочи монс.Герардини, с изключение на опозицията от страна на Абе Гете, Томас Браун, Игнацио Долингер и др. Спорадична е съпротивата на янсенистите в Холандия, на православните и на двама англикани, Уилерфорс и Пусей. В останалия свят Догмата за Непорочното Зачатие е приета навсякъде с ентусиазъм и благодарност. Още тогава Папа Пий ІХ е наречен Папата на Непорочното зачатие.

Решението да дефинира догматично Непорочното Зачатие, продължи монс.Брунеро Герардини, е сред първите от понтификата на Папа Пий ІХ, още от 1846 г. Това решение се отличава и същевременно се добавя към линията на неговата лична набожност. Когато решава да дефинира голямата Богородична привилегия, не го налага, а го съобразява с мнението на теолозите, на капитулите, на университетите и преди всичко на католическия епископат. Създава различни комисии от теолози и кардинали, разпорежда да бъде редактирана Булата по най-добрия начин, сам той не веднъж я преразглежда и накрая се ражда “Ineffabilis Deus”, с която тържествено в базиликата Св.Петър, е оповестена новата догма.

За този, който съди историята в светлината на вярата, допълни постулаторът на каузата за канонизацията на Папа Пий ІХ, отговорът че тази догма е оповестена само през 1854 г. отговорът е само един: “Защото Бог пожела така”. Около това решение се откриват много причини съобразени с времето, мястото, личностите – причини които са част от Божия промисъл. За този който не вярва, всякакъв отговор, дори най-приемливият, би могъл да бъде оспорван.Аз не се съмнявам, подчерта монс.Брунеро Герардини: чрез Пий ІХ и по-специално чрез догмата за Непорочното Зачатие Бог отговори на разпространяващия се светски характер.

В миналото някои теолози се противопоставиха на Папа Пий ІХ, продължи монс.Герардини. Противници на догмата са Еразъм Ротердамски и Лудвик Муратори. С малки изключения и вече припомнените, друга опозиция през този период няма. Само през втората половина на ХХ век се явява една натуралистична интерпретация на догмата с материалистични и рационалистки основи. Духовността набожност на Папа Пий ІХ е дълбока и обикновена, наситена със здрава доктрина и любов, със синовна почит. Папа Мастай Ферети се чувства дълбоко докоснат от направения жест, като един инструмент на Божието Провидение, което запечатва неговото ясно съзнание с явленията в Лурд, от 11 февруари до 16 юли 1858 г. Освен това, за него Непорочното Зачатие бе един силен отзвук на примата на духа и на свръхестественото. Може да се каже, че със своя догма предизвика светския характер и насърчи набожността към Дева Мария в тясна връзка с христологията и доктрината на Изкуплението, една антиянсенистка набожност, за която чувстваше необходимостта. С други думи, завърши постулаторът на каузата, Непорочното Зачатие бе славата на неговия понтификат.