Папата: Да съборим стените на омразата и разделенията

Това бе апелът на Папата на седмичната генерална аудиенция. Тя се проведе във ватиканската аула Павел VІ и бе посветена на тълкуванието на 66-ти библейски псалм. Сред присъстващите бяха вдовиците и близките на загиналите миналата година италиански войници в Насирия.

“Земята дава своя плод” – с тези думи от псалм 66 Папата започна генералната аудинеция, посветена на темата : “Всички народи възхваляват Господа”. Този дълг на повярвалите в Исус да бъдат признателни за благодатите Божии е призив валиден не само за древните последователи на Спасителя, израилтяните, но и за поколенията след цели две хиляди години – каза Папата.

Като благославяме Небесния Творец на вселената – допълни той – ние трябва да се стремим да премахнем от сърцата си преградите на недоверието и омразата и да положим основи за нов свят в който всички, като едно семейство, ще можем да седнем на Божията трапеза. Земните блага и благодатите са едно истинско благословение, което идва за света от Бога.”

Йоан Павел ІІ изтъкна, че този псалм ни напомня казаното в Четвъртата Мойсеева Книга – Числа: “Да те благослови Господ и да те упази, да погледне милостно към тебе със светлото си лице и даде мир!” Светият Отец изтъкна също между изложеното в старозаветната книга и в псалма за деня има обединяваща връзка или благослова, който очакват верните християни от Всевишния и благославянето на облагодетелстваните вече с мира Господен народи. Тоест, един Израил, който е вече е готов да се срещне с другите народи.”

Негово Светейшество определи, че главният смисъл на библейските текстове е отварянето на човешката душа към нови хоризонти, изпълнени с християнска надежда. Тоест, благодарение на изпросената от Израил за цялото човечество Божия благословия, светът ще може да открие “пътят” и “спасението”, а народите “да познаят на земята Твоя път, у всички народи Твоето спасение”.

В псалма се говори също за племена – каза Папата – и това означава, че се касае за различни култури, за различни нации, за човечеството във вселената, което “справедливо е съдено и управлявано” от Единствения Бог и Отец.” Той допълни, че се говори и за мир, с който Господ дарява чедата, така както св. Павел сведетлства в посланието до Ефесяни: “нова стана, за да бъдат езичниците сънаследници, съставящи едно тяло и съпричастници в общението Божие чрез благовестието”.

Папата разтълкува и думите съпричастие, сънаследници и мир, което означава, че св. Павел говори конкретно за ръзделната стена на враждата, която в Йерусалмиския храм принуждава еверите да стоят далече от езичниците: “някогаш бяхте далече, а станахте близки чрез кръвта Христова”. Исус е нашият мир – каза Йоан Павел ІІ. Той е Този, Който прави от два народа – един, събаряйки преградата на делението, за да се превърнат от неприятели в едно цяло семейство на любовта”.

Каква по-обнадеждаваща истина и кой друг път по-добър, по-плодотворен и по-спасителен път от този да се вслушаме в Божиите завети – обобщи към края Папата и цитира някои от съжденията на св. Григорий Велики, които подтвърждават христологическата и мариологическа интерпретация според християнската традиция: “плодът, е дала земята е самата Дева Мария, от чиято утроба се ражда Исус Христос – заключи Йоан Павел ІІ, след което поздрави отделните групи поклонници и на всички даде Апостолически Благослов.