Йоан Павел ІІ за истинският екуменизъм

Истинският екуменизъм е невъзможен без духовното обновление, пречистване на историческата памет, свят Евангелски живот и преди всичко молитва към Исус Христос. Това изтъкна Папа Йоан Павел ІІ в проповедта си на тържественото молитвено бдение, по случай навършването на 40 години от декрета на Втория ватикански събор за екуменизма, озаглавен “Унитатис Рединтеграцио”.

Церемонията се състоя тази вечер във ватиканската базилика “Свети Петър” в присъствието на повече от 300 епископи и свещеници, участници в международната среща, която се провежда в Рока Ди Папа край Рим. Папата подчерта, че декретът за екуменизма е пожелан от Папа Йоан ХХІІІ, обнародван от Папа Павел VІ и станал приоритет в неговия 25 годишен понтификат.

Екуменическото единство не е второстепенен атрибут на христовите последователи или допълнителна дейност на Църквата – каза Папата – а се позовава на спасителния Божи план за единението на всички, тъй като отговаря на волята на Исус Христос – всички да бъдат едно. Оттук и задължението на всички покръстени в името на Христа. Екуменизмът- допълни Светия Отец – не касае само експертите, а всеки християни, всяка енория и всяка епархия и църковна общност.

Този екуменичен път е особено необходим днес – подчерта Светия Отец - в един свят устремен към унификация и в който Църквата трябва да посрещне новите предизвикателства пред евангелизацията. Настоящата епоха е предупреждение за една дълбока носталгия по мира и Църквата, като средство на Христовия мир, не може да остане безучастна пред разделението на християните и трябва да стане все по-убедителен свидетел на Христовия мир за света. Именно декретът за екуменизма – обобщи Папата - е един от контректните отговори на Църквата.

Затова и универсалното общение на християните е твърдо екуменическо убеждение. Ние не смятаме другите християни за далечни или чужди – подчерта Йоан Павел ІІ, а виждаме в тях наши братя и сестри – подчерта Йоан Павел ІІ. Въпреки това, крайната цел на екуменическия път не е достигната. Папата посочи, че някои различия и недоразумения вече са преодоляни, понякога остават предрасъдъци, латентност и тесногръдието, но преди всичко различията във вярата инай-вече около темите за Църквата и нейната природа и нейното служение. Към това Папата прибави и нови проблеми,специално в етическата област , където се създават нови различия и пречки за общохристиянско свидетелстване.

Но как Папата вижда бъдещето на екуменизма? Това е духовността на общението или духовния екуменизъм, което означава: способността да се изслушва другия, да се гледат положителните неща у него и накрая да се създаде вътрешнобратско пространство, чуждо на егоизма, съревнованието, кариеризма, недоверието и ревнивостта. Нека бъдем истински Христови апостоли заедно с Божията майка Дева Мария –завърши Папата – и както тях да се доверим на Светия Дух и изпосим от Него братското общението и любовта, които толкова множо желаем.