Настоящите отношения между България и Ватикана

Заместник министърът на външните работиГергана Грънчарова проведе разговори със своя ватикански колега монс. Паролин.Тябе в Рим по повод беатификацията на петимата нови Блажени на Католическата църква:
Гергана Грънчарова за Енорийски глас

В началото на октомври заместник министърът на външните работи Гергана Грънчарова проведе разговори със своя ватикански колега монс. Паролин. Тя бе в Рим по повод беатификацията на петимата нови Блажени на Католическата църква, между които и последният австро-унгарски император Карл І :

Аз бях на беатификацията от една страна като представител на България, а от друга бях лично поканена от екс херцога Ото Фон Хабсбург с когото имам честта лично да се познавам от по-дълго време. Без да съм католичка и без да споделям католическата религия, за мен това беше изключително вълнуващо събитие. Изключително въздействащо, както с ритуала, така и с присъствието на главата на Римо-Каолическата църква. Не за първи път ставам свидетел на такова събитие, имайки предвид церемонията по време на дългоочакваното посещение на Папа Йоан Павел ІІ в България на която също обяви за Блажени трима католически свещеници. Действително, церемонията е изключително въздействаща като ритуал, като внушение и като опит отделни хора да бъдат възнаградени по някакаъв начин за онези свои ценности, характеристики и добродетели, които в един момент ги извисяват от чисто битово-житейското до небесното или по-скоро в духовното измерение.

Как обаче гледате на факта, че Папата провъзгласява за Блажен един политик и то имрератор. Подсказва ли Ви нещо това?

Това подсказва, че пред добродетелите квалификациите губят значение. Подсказва, че хората де оценяват по своите ценностни качества, а не само по своя социален статут. Показва, че един политик на още по-силно основание може да бъде една силно нравствена личност и че политиците трябва да се уповават на определени модели за подражание.

Освен беатификацията повод за посещението Ви бе срещата със заместник външния ватикански министър монс. Пиеро Паролин. За какво разговаряхте.

Обсъждахме изключително широк спектър от въпроси. За мен самата бе учудващо колко много са политически актуални. Първо в двустранен контекст отношенията между България и Ватикана са изклйчително добри и се надявам те да се задълбочават. На второ място обаче, те придобиват още по-голяма важност, имайки предвид международното положение на което се радва в момента България. Страната ни вече приключи преговорите за членство в Европейския съюз - процес за който ключова и историческа роля изигра и Ватикана. Знае се, че Ватикана макар и да не предсталява стандартния тип държави според международното право, тя е негов субект със свой специфичен инструментариум и поради това и совето специфично и понякога в много голяма степен значително влияние върху отделни международни процеси. Процесът на еворпейското разширяване беше в много голяма степен пповлиян от осъзнаните интереси на Ватикана и от пълното разбиране, че това е процес чиито измерения далеч надхвърлят геополитеческите очертания на европейския континент.

Освен това, отношенията между България и Ватикана са особено важни в контекста на настоящото българско председателство на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Учедващо за много хора Ватикана е измежду държавите учредителки на тази организация. Не са много организациите в които Ватикана членува, но що се касае до ОССЕ тя н е само членува, а е наистина измежду държавите активно участвали в учредителния процес. Точно поради това тя е силно активен участник в делата по темата как трябва да изглежда ОССЕ вече няколко десетилетия след учредяването при кореннопроменена геополитическа среда. Точно за това за мен беше изключително интересно да разбера какви са техните виждания, как Ватикана оценява българското председателство, развитието на организацията за в бъдеще. Лично предадох поканата от външния министър на България и понястоящем действащ председател на ОССЕ за участие на външния ватиканскисекретар монс. Джовани Лайоло в министерската среща, която ще се проведе на 6 и 7 декември в София и която ще бъде венеца на едногодишните усилия на България да даде нов импулс на развитие на ОССЕ.

Разбира се, обсъждахме много други въпроси, включително ония, които не губят своята актуалност, като ситуацията в Ирак, обстановката в Европа и переспективите за развитие на Европейския съюз, защото и там се случват неща, които преди петнадесет години изглеждаха утопично. Вероятно и там след петнадесетина години переспективите ще са още по-различни и още повече политически значими за сигурността на целия континет.

Вие сте от новото поколение политици в България, какво бихте казали на онези младежи, които се насочват по пътя на политиката?

Бих им пожелала тъпрение, щедрост и отдаденост, защото е много важно човек да влезе в политиката със съзнанието, че много повече ще дава отколкото ще взима от нея.