“Да спрем преселението на християните”

Този апел отправя апостолическият нунций в Ерусалим, монс. Пиетро Самби,в интервю на страниците на в-кАвенире, орган на италианската епископска конференция.

"По Светите места няма да настпи мира, докато всяка една от страните си приписва всички права, а приписва всички грешки на другата. Мирът започва когато бъдем истински, т.е. когато признаем, че има нещо по-голямо от собствената гледна точка и всеки признае собствената отговорност".

"Ерусалим е град избран от Бога за да донесе мир на хората, но хората изневеряват на този дар. Молете се за Ерусалим, в това се състои ключът за съжителството на целия свят. Трябва да продължаваме да се надяваме, казва той, че и християните могат да изиграят стратегическата роля на мост между страните. Но е необходимо да се спре тяхната емиграция от земята, където е роден Исус”.

Ватиканският представител подчертава, че “мирът е все още една далечна цел, пред която стои дълъг път за разрешаването на някои основни възли: международни граници признати и гарантирани от силно международно присъствие, което да преодолее взаимното недоверие на израелци и палестинци; разрешаване на въпроса за еврейските заселници, които са една обективна пречка за изграждането на палестинска държава – и на палестинските бежанци от 48 г.; разделение на водата - жизнен въпрос за живеещите на границите на пустинята; на последно място –въпроса за специален статут на Ерусалим”.
“Хората, допълва монс.Самби, са уморени от непрекъснатото напрежение и сблъсъци. Обстановката оказва отрицателно влияние върху икономиката и несигурност за бъдещето на двете страни”.
Апостолическият нунций в Ерусалим отбелязва, че за съжаление християнската общност представлява едва 2% от израелското население и емиграцията продължава. Сред главните причини сочи политическата и икономическата нестабилност и липсата на перспективи. Затова според него трябва да се работи за установяването на стабилен мир, който да гарантира независимост на палестинците и сигурност на израелците. “Християните се намират обкръжени от евреи и мюсюлмани, но тяхното присъствие е съществено: поддържат жизнени връзки и с двете общности, свидетелстват една концепция за живота, която поставя в центъра достойнството на личността, могат да бъдат мост, разпространявайки една логика на помирението, която да помогне за слагане край на веригата на репресиите. Тяхната слабост е една явна загуба за всички”.
Сред конкретните мерки, които могат да им помогнат да останат, монс.Пиетро Самби сочи на първо място поклонничествата. “След 28 септември 2000 г. когато започва втората Интифада, еврейският свят прояви голяма солидарност по отношение на евреите от Израел, а същото стори и мюсюлманският, докато християните, които преди това идваха многобройни да посетят Светите места, се отдръпнаха. Страхът блокира поклонничествата, въпреки че през седемте години, през които съм тук, не съм чул нито един поклонник да е имал проблеми. От няколко месеца се чувства известно раздвижване, но все още е твърде малко”.
“Идвайки тук дори за малък брой дни, се помага на християните да преодолеят комплекса за малцинство на път да изчезне, помага се да утвърдят своето право да живеят заедно, да се чувстват предмет на внимание от страна на голямото християнско семейство, подпомага се развитието на икономиката, базираща се на религиозния туризъм. Освен това присъствието на хора, които се молят, допълни нунцият, които пеят е един принос за отслабване на напрежението и за изграждането на мира. Разбира се, необходима е и икономическа помощ: училища, стипендии, медицински грижи, осиновяване от разстояние. А стената ще направи нужни нови здравни и пасторални центрове, защото общностите фактически се разделят. Необходими са пари, но нищо не е по-ефикасно от физическото присъствие на поклонниците”.
На края представителят на Ватикана изразява надежда в преговорите между Светия Престол и Израел и уреждането на входните визи за религиозния католически персонал.