Папата: Етически граници за научно-техническия прогрес

“Пътят завещан ни от Христос е онзи, който зачита човешкото същество и всяко научно изследване трябва да има за цел преди всичко да го опознае в неговата истина и след това да му служи, а не да го манипулира според проекти, понякога арогантно смятани за по-добри от тези на Създателя”. Това пише Папа Йоан Павел ІІ в послание до участниците в Митинга за приятелство между народите, който се провежда в Римини.

Визирайки темата за човешкия прогрес, избрана за 25годишното юбилейното издание, Папата припомня апостолическата енциклика “Гаудиум ет Спес”: “Добре е известно чувството за могъщество с което съвременния технически прогрес вдъхновява човека. Особено силна е изкушаващата мисъл, че направеното от човека оправдава собствените му цели. Постигнатите резултати в различни научни и технически области – продължава посланието на Папата – биват смятат от мнозина за приемливи и затова се защитават. Не всичко обаче, което се смята за технически възможно е добро от етическа гледна точка”.

Според Папата, това мнение “тласка човека отвъд границата на това което е възможно да се направи и онова, което още не е направено. Подобен прогрес би завършил с безкрайното преместване на границата между справедливо и несправедливо. В тази переспектива – продължава папското послание – би се превърнал в абсолютна стойност , дори в собствен източник на ценности. Тогава “истината и справедливостта не биха били върховни инстанции и критерии за човека в неговата дейност, а биха се превърнали в продукт на събственото научно изследване и манипулация на реалността”.
За Йоан Павел ІІ “няма човек, който да не вижда драматичните и отчайващи последствия от онзи прагматизъм, който възприема истината и справедливостта като нещо, което може да бъде моделирано от самия човек”. За пример той посочва “опита на човека да присвои източника на живота, чрез експерименти за човешка клонация”. Оттук и връзката, която Папата прави с темата на Митинга: “опитите на човека да присвои истинското и спарведливото, свеждайки ги до ценности с които може свободно да разполага, тоест без граници, е насилие”.
“За християнина – завършва папското послание – тайната за човека е недостижима за човешкото изследване. Човекът обаче, със самонадеяността на Прометей се изправя като арбитър на доброто и злото, като прави от прогреса свой абсолютен идеал под който в последствие остава смазан. Току що отминалия век, дълбоко белязан от драматичните идеологии и войни, показва пред очите на всички какъв е изходът от тази самонадеяност”.