Догмата за Непорчното зачатие

“Преблажената Дева Мария” от първия момент на своето зачатие, поради особена благодат и благоволение на Всемогъщия Бог и предвид заслугите на Спасителя на човешкия род Исус Христос, е била запазена недокосната от всякакво петно на първородния грях” – гласи догмата, провъзгласена от Папа Пий ІХ точно преди 150 години.

Това сияние на “несравнима святост” с което тя “е надарена още от първия миг на своето зачатие”, произхожда изцяло от Христос: тя е”получила изкупление по най-възвишен начин предвид заслугите на своя Син”. Повече от всяко друго родено лице Отец я “благослови в Хриса с всяко духовно благословение от небесата” /Еф.1,3;14/. Той я избра “чрез Него, преди да се свят създаде”, за да бъде “свята и непорочна пред Него с любов” /Еф.1,4/.

Отците на Източното Предание наричат Божията Майка “Пресвета”, прослявайки я като “лишена от всяко петно на греха, сякаш изваяна от Светия дух и претворена от Него като ново създание”. Благодарение на Божията благодат Мария е останала чиста от всякакъв личен грях през целия си живот”.

Още от първите определения на вярата Църквата учи, че Исус е билзаченат в утробата на Дева Мария , чрез единствената сила на Светия Дух, като така утвърждава дори причината, отнасяща се до телесността на това събитие: Исус е бил заченат от “Светия Дух без мъжко семе”. Отците виждат в девственото зачатие знак, че действително Синът Божи е дошъл въплътен в човечност, подобна на нашата.

Евангелските разкази разбират девственото зачатие като божествено дело, което надвишава всяко разбиране и всякаква човешка възможност. “Заченалото се в нея е от Светия Дух”, казва Ангелът на Йосиф за Мария, неговата годеница /Матей.1,20/. Църквата вижда в непорчното зачатие изпълнение на божественото Обещание, дадено от пророк Исая: “Ето девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син” /Ис.7,14/.

/Из “Катехизис на Католическата църква”/