2004-07-24 09:59:14

Светлин Русев - Предчувствие


Това е наименованието на творбата с която именият български художник участва в Биеналето за модерно сакрално изкуство, което се провежда в Сан Габриеле, близо до италианския град Терамо.RealAudioMP3
Темата на това ХІ - то поредно издание на Биеналето е молитвата "Отче наш". Тя е разделена на седем части, толкова колкото и секциите на изложбата в която участват 100 произведения на модерното изкуство с автори от цял свят. Между тях и на други религии. Изложбата е отворена за посетители от 17 юли до 25 септември. Тя предлага интересна комбинация от живопис, графика дърво, желязо и фотоси до причудливи инсталации, електроника и нови форми на изказ, които внушават една чиста поезия и молитва, водещи към Бога.
Повече за своето първо участие в Биеналето и за връзката между модерното изксуство и вярата разказва самияСветлин Русев:

"Понеже, голяма част от творбите ми са свързани със сакралното изкуство, за мен това беше естествено място, колкото вследствие на една случайност, толкова и на някаква закономерност. За мен изложбата бе естественото място за моята стилистика, съдържателност и духовност , които да имат свой духовен живот".

Вие участвате с творба озаглавена "Предчувствие", която бе една от отличените на изложбата. Но за какво предчувствие говорите?

"Предчувствието е нещо много сложно, дълбоко и съдържа в себе си много неща. Затова то не се дефинира с една дума лошо или добро предчувствие. Това е сложно усещане, отвъд определеността на видимите неща, едно предчувствие за нещо отвъд реалността. За нещо, което може би е станало или може би ще стане. Но малко тревожно предчувствие".

Какво означава за Вас съвременния изказ на сакралното?

"Най-хубавото в Биеналето е, че се опитва да свърже съвременния свят на изсуството и съвременните проблеми на художника с духовното, сакралното и вярата. По-скоро осъвременява проблемите на вярата и на духовното, като ги свързва със съвременния свят на изкуството. По начало сакралното е нещо отвъд реалността, нещо което човек носи не толкова в институцията и в религията, а вътре себе си. И мисля, че сериозното изкуство само по себе си носи сакралното в себе си. Това е една от малкото изложби в които света на религиозните идеи и вярата се свързва със съвременното изкуство. Този свят е доста противоречив и сложен, но заедно с това е опит да се свърже живота на твореца с неговите проблеми с проблемите на вярата и духовността. Това за мене е много важно и съществено, особено за днешния ден".

Тоест, религиозните канони не могат да бъдат ограничител на изкуството...

"За мен каноните са по-скоро правила, а голямото изкуство винаги е било извън тях. Защото каноните са създадени от институциите, а не от вярата. Всъщност, вярата е нещо много по-трайно, което човек носи у себе си, докато каноните са рожба на институцията. Сериозното изкуство е извън канона, то е неповторимо, различно, единствено и в това е неговия смисъл. Най-същественото в биеналето е опита на религията да подаде ръка на многообразието и на индивидуалността и духовността на художника, което е нещо много ценно".

Мислите ли, че съвременния изказ на многовековни идеи може по-лесно да доближи човека до Бога?

"Вярата в Бог е нещо много индивидуално и човек или я носи в себе си или не я носи. И в този смисъл вратите се отвориха за съвременния свят на изкуството, а днес сме вече в ХХІ век и не може да се рисува и изобразява вярата, както е било преди 400 години или по още по-стари канони. Доверието към света на художника е всъщност отваряне на вратите към истинската вяра и най-общо казано към Бога".

Вашето изкуство е изпълнено с подобни на "Предчувствие" творби, носещи много силен духовен заряд, но какво е посланието което се стремите да предадете чрез тях?

"В по-голямата част от работите ми, които са свързани с исторически и съвременни идеи и които са подчинени на една директна връзка с духовността, това е изпитанието. То е основното в почти всичките ми произведения. Те не са за украса и не са весели, а носят амбицията да бъдат съдържателни от човешка гледна точка, да носят вярата в пътя, който е нещо много лично и безкрайно. Не случайно голяма част от работите ми са посветени на разпятието, свалянето от кръста, поклонението, изпращането. Изобщо, всичко свързано с изпитанието и с пътя на човека от неговото рождение до изпращането му. Неговият вечен път е част от намеренията ми като художник, а доколко съм успял това е божа работа".

Живеем във времев което се говори за отслабване на християнството. Какво е предчувствието Ви за бъдещето?

"Без да съм оптимист, човечеството е обречено да оцелее. Разбира се, пътя за това оцеляване, особено в днешния свят е много тревожен. Но все пак се надявам човечеството да намери сили и воля в себе си, а всяка вяра, националност и всяка политическа система да намерят своята пътека към трайните човешки и духовни стойности".







All the contents on this site are copyrighted ©.