Това е наименованието на творбата с която именият български художник участва в Биеналето
за модерно сакрално изкуство, което се провежда в Сан Габриеле, близо до италианския
град Терамо. Темата на това ХІ - то
поредно издание на Биеналето е молитвата "Отче наш". Тя е разделена на седем части,
толкова колкото и секциите на изложбата в която участват 100 произведения на модерното
изкуство с автори от цял свят. Между тях и на други религии. Изложбата е отворена
за посетители от 17 юли до 25 септември. Тя предлага интересна комбинация от живопис,
графика дърво, желязо и фотоси до причудливи инсталации, електроника и нови форми
на изказ, които внушават една чиста поезия и молитва, водещи към Бога. Повече
за своето първо участие в Биеналето и за връзката между модерното изксуство и вярата
разказва самияСветлин Русев:
"Понеже, голяма част от творбите ми са
свързани със сакралното изкуство, за мен това беше естествено място, колкото вследствие
на една случайност, толкова и на някаква закономерност. За мен изложбата бе естественото
място за моята стилистика, съдържателност и духовност , които да имат свой духовен
живот".
Вие участвате с творба озаглавена "Предчувствие", която бе една
от отличените на изложбата. Но за какво предчувствие говорите?
"Предчувствиетое нещо много сложно, дълбоко и съдържа в себе си много неща. Затова то не се
дефинира с една дума лошо или добро предчувствие. Това е сложно усещане, отвъд определеността
на видимите неща, едно предчувствие за нещо отвъд реалността. За нещо, което може
би е станало или може би ще стане. Но малко тревожно предчувствие".
Какво
означава за Вас съвременния изказ на сакралното?
"Най-хубавото
в Биеналето е, че се опитва да свърже съвременния свят на изсуството и съвременните
проблеми на художника с духовното, сакралното и вярата. По-скоро осъвременява проблемите
на вярата и на духовното, като ги свързва със съвременния свят на изкуството. По начало
сакралното е нещо отвъд реалността, нещо което човек носи не толкова в институцията
и в религията, а вътре себе си. И мисля, че сериозното изкуство само по себе си
носи сакралното в себе си. Това е една от малкото изложби в които света на религиозните
идеи и вярата се свързва със съвременното изкуство. Този свят е доста противоречив
и сложен, но заедно с това е опит да се свърже живота на твореца с неговите проблеми
с проблемите на вярата и духовността. Това за мене е много важно и съществено, особено
за днешния ден".
Тоест, религиозните канони не могат да бъдат ограничител
на изкуството...
"За мен каноните са по-скоро правила, а голямото
изкуство винаги е било извън тях. Защото каноните са създадени от институциите, а
не от вярата. Всъщност, вярата е нещо много по-трайно, което човек носи у себе си,
докато каноните са рожба на институцията. Сериозното изкуство е извън канона, то е
неповторимо, различно, единствено и в това е неговия смисъл. Най-същественото в биеналето
е опита на религията да подаде ръка на многообразието и на индивидуалността и духовността
на художника, което е нещо много ценно".
Мислите ли, че съвременния изказ
на многовековни идеи може по-лесно да доближи човека до Бога?
"Вярата
в Бог е нещо много индивидуално и човек или я носи в себе си или не я носи. И в този
смисъл вратите се отвориха за съвременния свят на изкуството, а днес сме вече в ХХІ
век и не може да се рисува и изобразява вярата, както е било преди 400 години или
по още по-стари канони. Доверието към света на художника е всъщност отваряне на вратите
към истинската вяра и най-общо казано към Бога".
Вашето изкуство е изпълнено
с подобни на "Предчувствие" творби, носещи много силен духовен заряд, но какво е посланието
което се стремите да предадете чрез тях?
"В по-голямата част от
работите ми, които са свързани с исторически и съвременни идеи и които са подчинени
на една директна връзка с духовността, това е изпитанието. То е основното в почти
всичките ми произведения. Те не са за украса и не са весели, а носят амбицията да
бъдат съдържателни от човешка гледна точка, да носят вярата в пътя, който е нещо
много лично и безкрайно. Не случайно голяма част от работите ми са посветени на разпятието,
свалянето от кръста, поклонението, изпращането. Изобщо, всичко свързано с изпитанието
и с пътя на човека от неговото рождение до изпращането му. Неговият вечен път е част
от намеренията ми като художник, а доколко съм успял това е божа работа".
Живеем
във времев което се говори за отслабване на християнството. Какво е предчувствието
Ви за бъдещето?
"Без да съм оптимист, човечеството е обречено да
оцелее. Разбира се, пътя за това оцеляване, особено в днешния свят е много тревожен.
Но все пак се надявам човечеството да намери сили и воля в себе си, а всяка вяра,
националност и всяка политическа система да намерят своята пътека към трайните човешки
и духовни стойности".