Така може да се нарече заключителният документ на VІ Световен конгрес за пастирска
дейност в туризма, провел се в Бангкок и организиран от Папския съвет за мигрантите.
В документът се подчертава, че " туризмът може да даде голям принос за срещата между
народи и култури, да подчертае стойността на околната среда и спомогне за икономическия
растеж на местното население". Според изнесените данни, само през 2003 туристите
по света са били 649 млн., довели до оборота на 514 млрд.$и създали работа на 200
млн. души. Документът подчертава също така и нуждата от борба срещу всяка форма на
експолатация и дискриминация.
В този контекст участниците в конгреса смятат,
че един от приоритетите на Църквата е борбата със сексуалния туризъм, чиито жертви
са жени и деца, имащи най-голяма нужда от помощ. От тук и серия от препоръки, които
могат да им осигурят юридическа защита с цел отново да намерят човешкото си достойнство.
На
първо място правителствата трябва да дадат приоритет на борбата с трафика и икономическата
експлоатация на децата, конкретно в сексуалния туризъм.
Координация на държавните
институции на всички обществени нива, както и с неправителствените и международни
организации с цел създаването на юридическа защита на децата, жертви на секусалния
туризъм. Също така и търсенето на юридическа отговорност на извършителите на сексуалните
злоупотреби.
Туристическите агенции, авиокомпании и хотели, своевременно да
информират своите клиенти за състоянието на децата - жертви на проситтуцията и санкциите
за нарушилите съответните законите.
Епархиите и църковните общности да осигурят
пастирската грижа за децата-жертви на сексуалната индустрия. Техен дълг е да засилят
обществената чувствителност за сериозността на въпроса, както и да информират за
последствията от него и стратегиите за борба с този социален бич.
Епархиите
и църковните общности да смятат пастирската дейност в туризма за част от тяхната
евангелизаторска мисия и да сътрудничат с държавни, международни и неправителствените
организации посредством конкретни инициативи.
Епархиите и църковните общности
да поддържат или създадат подходящи структури за помощ към жертвите от сексуалния
туризъм, като им осигурят юридическа подкрепа, терапия и възвръщане в обществото.
Създаване
на специални курсове в папските и католическите университети за феномена на туризма.
Местните църкви трябва да разпространяват и превеждат до знанието на вярващите всички
документи, свързани с пастирската дейност в туризма.
Да бъде отбелязван литургично
Световният ден на туризма, заедно със Световната организация по туризма, който се
чества всяка година на 27 септември.
Да бъдат организирани национални и локални
конференции по върпосите за сексукалния туризъм с участието на църковни експерти,
професиналисти е общественици, за да могат препоръките от този Световен конгрес да
бъдат приложени на практика.